Те бяха Асен Гагаузов в правителството на тройната коалиция и Валентин Церовски в кабинета на Сакскобургготски.
Това бе съобщено на кръгла маса на тема "Възможности и ограничения пред гражданското наблюдение: примерът на магистрала "Тракия" организира днес Асоциация "Прозрачност без граници" (transparency-bg.org).
Инициативата е част от проект, осъществен с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България".
Наблюдението е осъществено в периода октомври 2009 - февруари 2011 г. и е фокусирано върху прозрачността и публичността на процеса на изграждането на един от най-значимите инфраструктурни проекти, които се реализират в момента.
"По арогантност проектът на "Тракия" се родее само с проекта за АЕЦ "Белене",
каза анализаторът Огнян Минчев, говорейки за годините преди Плевнелиев да стане министър, при представянето на доклада.
"Ние като администрация показахме, че няма какво да крием при управлението на средства за автомагистрала "Тракия", но аз съм изключително благодарен и на строителните компании, които доказаха, че могат да работят отговорно - показаха и не скриха нищо", каза Росен Плевнелиев.
И добави, че един министър може да бъде в изгодна позиция, само когато накара държавната администрация да бъде отговорна и прозрачна.
"Крайно време е държавата от пощенска кутия да се превърне в един простичък елементарен, но професионален и работещ възложител, който работи на база договорите, процедурите и правилата", каза той.
"Тракия" е най-проверяваната магистрала. Много хора, много политици в България още не разбират, още не си научиха урока, че няма нищо страшно да има проблеми. Пътната агенция не е перфектна, строителството на българските магистрали не е перфектно, но ако има проблеми, няма нужда да се крият", коментира министър Плевнелиев.
Сред най-важните послания в публикувания от Асоциация "Прозрачност без граници" доклад, министърът открои препоръката
да отпаднат клаузите за конфиденциалност при големите процедури.
Втората важна препоръка в доклада е, че администрацията трябва да действа по-бързо при искане на достъп до информация.
На трето място министър Плевнелиев посочи липсата на регламент за статута на наблюдател - факт, който всички участници в кръглата маса подкрепиха.
МРРБ по предложение на "Прозрачност без граници" вече е предложила промяна в Закона за обществените поръчки, според които възложителите да могат да привличат независими наблюдатели, които имат право да присъстват на заседанията на комисията и достъп до протокола от нейната работа.
За съжаление обаче засега Министерският съвет и Народното събрание не са дали одобрението си за тези промени, посочи Росен Плевнелиев.
И като особено важна той определи четвъртата препоръка, свързана със
съхраняването и работата със строителните досиета и документация.
Като пример министърът отбеляза магистрала "Люлин", за която администрацията не може да събере цялата документация.
"Да не говорим за всички мнения години наред, за това как са управлявани стотици милиони евро национално и европейско финансиране. МРРБ е изключително обезпокоено от този факт", коментира министърът.
От 2008 г. по проекта "Люлин" се правят проверки на прокуратурата. За да не се повтори този проблем и с документацията на "Тракия", има цяла стая в Агенция "Пътна инфраструктура" за контрол на достъпа и с видеонаблюдение.
"Оттук нататък ще се знае къде се събират всички оригинали, кой, защо и по какъв начин оперира с тях, за да е сигурно, че каквото и да се случи в бъдеще, имаме достатъчно история и аргументи, независимо от това кой е на власт", посочи министър Плевнелиев.
"Струма" ще бъде проект четири пъти по-скъп от "Тракия" и Плевнелиев покани "Трансперънси Интернешънъл" да участва в наблюдението. "Дай Боже и АЕЦ "Белене" някой път да последва този пример", каза още той.
Последвайте ни
