Т върдението, че Луковмарш е забранен, е откровена лъжа. Решението на Столична община е да не съгласува шествието, което на практика не означава абсолютно нищо. Режимът е уведомителен и при липса на забрана, ние ще проведем събитието, упражнявайки правото си, гарантирано от Конституцията. Това заявяват организаторите на традиционното факелно шествие в памет на ген. Христо Луков на интернет страницата на събитието.
По думите им, в самото становище на главния прокурор е записано, че срокът за обоснована забрана на шествието е изтекъл отдавна. Няма и наличие на извънредни обстоятелства, позволяващи прекратяването му.
След няколкочасови разговори с представители на полицията и Столична община, решихме да направим компромис и да променим началната точка и маршрута на шествието, уточняват организаторите.
Те подчертават, че това е тяхно решение и е израз на добра воля към съответните институции. Искаме да успокоим всички, които искат да вземат участие в Луковмарш, а и неговите противници, че няма правно основание, на което той да бъде забранен, казват още организаторите.
Тази година имаше подчертана обществена реакция срещу провеждането на Луковмарш. Седмица преди датата граждани се събраха на мирно шествие в знак на протест, а по-късно от ДПС и от "Шалом" осъдиха събитието като проява на расизъм и ксенофобия, и призоваха общината да го забрани.
Организаторите от Български национален съюз (БНС) отрекоха на мероприятието да са издигани расистки и ксенофобски лозунги.
По думите им Луковмарш, през всички години на своето съществуване, е преминавал при изключителен ред и дисциплина и "единствената опасност да възникне напрежение е, ако се направи опит почитането на един български герой да се забрани".
Столична община обаче не разреши провеждането на шествието, след получени становища от МВР и Прокуратурата.
Луковмарш се организира всяка година от 2003-а насам в памет на генерал Христо Луков – български офицер и министър на войната 1935-38 г. Като министър Луков разформирова наложения Военен съюз и възстановява силно намалената от Ньойския договор българска армия, цялостно я реорганизира, превъоръжава и модернизира, което му спечелва много привърженици.
През 1932 г. той е избран за лидер на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) – младежка патриотична организация, проявила симпатии към политиката на Германия и поради това обявена от комунистите за фашистка. Няма автентични документи, че е бил настроен антиеврейски, но са запазени думите му пред легионерите: "България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси".
Убит е на 13 февруари 1943 г., пред очите на дъщеря му, от членовете на терористична група на БКП Виолета Якова и Иван Бураджиев (според различни източници баща на днешният депутат от БСП Татяна Буруджиева).
криза, която тихо расте" />
