Бг гарската православна църква ще канонизира загиналите през
Чипровското въстание от 1688 г. като мъченици за вярата, рода и
родината.
Това стана ясно на първото
заседание в града на комисията по канонизация на въстаниците.
Тя бе свикана от видинския митрополит Дометиан, който
председателстваше заседанието.
В състава й са включени
православни духовници, историци и музейни работници от Чипровци,
местни общественици и представители на властта в града.
Единодушно бе решено да бъде открита процедура по канонизация на
загиналите при потушаването на въстанието борци за свобода.
Протосингелът на видинската митрополия архимандрит Антим
съобщи, че процедурата ще продължи около година.
През това време
ще бъде съставена специална служба, посветена на мъчениците от
Чипровското въстание, ще се изработи икона и ще се
избере ден, в който да се отбелязва годишнината от въстанието.
Историците ще трябва да съберат сведения за имената и родовете
на загиналите въстаници.
Чипровското въстание от 1688 г. избухва в Чипровци, но
обхваща съседните села и голяма част от селищата в Западна Стара
планина.
Първоначално въстаниците освобождават Чипровци и
околните селища, но са разбити в кръвопролитна битка с
30-хилядна турска армия и 10 хил. унгарски наемници в
местността Жеравица край Монтана.
Голяма част от въстаниците загиват в битката, а оцелелите и
техните родове са избягали в областта Банат в Румъния и в други
съседни страни.
Преди въстанието Чипровци е най-голямата за
времето си златарска школа в Османската империя и селище, в
което работят много видни личности и просветители - Петър
Парчевич, Петър Богдан, Георги Пеячевич, Франческо Соймирович и др.
Миналата година бяха
канонизирани за новомъченици и загиналите в Баташкото клане. Тяхната памет се почина на 17 май. Мощите на светите
мъченици са положени в дърворезбован
позлатен саркофаг за поклонение в историческата църква "Света неделя", за която вече не се
плаща вход.
Източник:
Димитър Борисов, БГНЕС
