"Малко са народите, които почитат светци, създали азбука, и които честват празник на писмеността.
Това е доказателство за мисията на българския народ и е повод за национална гордост", заяви президентът Росен Плевнелиев по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май.
"Малко са народите, които имат своя азбука и даряват светлина на другите. Гордеем се, че точно в България се разгоря огнището на духовността за славянските народи, а искрите се разпростряха по целия свят", добави той.
Държавният глава припомни, че над 300 млн. жители на планетата пишат на кирилица, а славянската азбука се използва от над 50 народа по света и е официална в 12 държави.
"В настоящия век на динамични промени и предизвикателства пред нас се изправя най-високата отговорност -
да формираме образовани и отговорни граждани
За това е нужно да реформираме училищната система и да я пригодим максимално към изискванията на съвременния свят. За да успеем в епохата на глобалните мрежи, на високите технологии, трябва да изградим икономика на знанието."
С тези думи пък той се обърна към стотици граждани, които се събраха пред Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".
По повод 24 май президентската институция отвори вратите си за граждани за четвърта поредна година. Гостите на "Дондуков" 2 ще могат да разгледат президентството до 16 ч. За празника
в тържествената зала е изложен най-старият препис на "История славянобългарска"
- Котленският препис, изготвен от св. Софроний Врачански преди 250 години в Котел.
Посетителите могат да видят и книгата "Часословец", отпечатана от първия български печатар Яков Крайков във Венеция през 1566 г., "Стематография" на Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741 г., както и периодическото списание "Любословие", издавано в Смирна през 1844-1846 г.
Сред експонатите на изложбата са още завещанията на Иван Н. Денкоглу от 1860 г. и на Евлогий Георгиев от 1882 г., с което големият родолюбец дарява 6 млн. златни лева за построяване и поддържане на висше училище в Княжество България.
Изложени са също така и първият проектозакон за отваряне на висше училище в София от 1888 г., както и актове за разкриване на първите български следосвобожденски образователни институции.
Гражданите ще имат възможност да се запознаят
и с рапорта на йеромонах Неофит, председател на Българската църковна община в Солун, до екзарх Йосиф за тържественото отпразнуване на Деня на светите братя Кирил и Методий, от 12 май 1904 г.
Експозицията включва още оригинални документи, учебни помагала и пособия, използвани в българските училища по време на Възраждането и в първите десетилетия след създаването на Третата българска държава.
Експонатите са от фонда на Централния държавен архив.
По традиция посетителите на президентската институция могат да разгледат висшите държавни отличия, връчвани от държавния глава.
Вечерта президентът Плевнелиев ще даде традиционния прием за 24 май в Националния исторически музей.
