Иво Инджев пише нова книга.
Журналистът съобщава това за първи път в коментар в блога си (Ivo.bg) по повод вчерашния материал във Vesti.bg "Иво Инджев: Пристрастен съм, разбира се", посветен на излязлата на 2 юни "Президент на РъБъ".
Публикуваме написаното от него като право на отговор без редакторска намеса:
"Първанов е главният ми антигерой, но не е главната тема в книгата, казва Инджев, който през 2008 г. беше разкрит като агент на бившата държавна сигурност от Комисията по досиетата."
Това пишете вие.
От уважение към вашия сайт, вашите читатели и истината трябва да напомня, че изобщо не съм "разкрит" от комисията по досиетата. Още от началото на 90-те години в интервюта сам обявих част от истината за моята съпричастност към онова минало. Като студент бях предполагаем бъдещ сътрудник на комунистическия шпионаж ( нарича се "стипендиант", но стипендия не съм взимал).
На финала на следването си, с писмена декларация, с чието фотокопие разполагам, сам се отказах от "лакомствата" на такава кариера ( изразяващи се в обещания за пари, власт, кариера, пътувания ). Това разказах преди близо 20 години пред в. "Демокрация". Познавате ли някой друг да го е сторил ( по отношение доброволния отказ и доброволния разказ за него - ако познавате, запознайте ме, моля)?
Останалата част, свързана с моята работа в Ливан, където нямаше как да попадна като кореспондент, без да "пристана" на онези, на които вече веднъж бях отказал, споделих пред в. "Гласове". На цели две вестникарски страници. Също по собствена воля. Стана възможно в момента, когато досиетата на комунистическото разузнаване най-после се оказаха достъпни и по този начин получих възможност да прочета и разкажа публично въпросният епизод от своята биография ( който , смея да твърдя, никак не е определящ за моя мироглед, особено от камбанарията на днешната ми осведоменост). Направих го доста преди констатацията на комисията по досиетата. Намирам, че това ме прави различен от всички, които чакаха да бъдат посочени и да козируват с маршова стъпка , че много се гордеят с миналото си.
Тъкмо поради факта, че съм изключение сред "гордеещите се", което ми е струвало и ми струва доста нерви, бръчки и всякакъв "пропуснат" келепир вече повече от две десетилетия, реагирам болезнено на неистината.
Не съзирам в написаната от вас неточност умисъл, но бих се радвал да ме "реабилитирате" пред вашите читатели с фактите, които припомням.
В добавка съобщавам намерението си да осведомя желаещите да узнаят повече по темата в бъдеща своя книга. Заявявам го за първи път.
Сами преценете дали това е новина, достойна за разгласяване от вашия сайт.
