Иван Славков: Тъжният край на едно дълго шоу

След тежко заболяване на белите дробове на 1 май почина Иван Славков.

Близките на Славков са отказали аутопсия, съобщи доц. Любомир Спасов, директор на Правителствена болница. Те не желаят да се съобщават и медицински подробности около кончината.

Иван Славков почина след дълго и продължително боледуване, поясни доц. Спасов, цитиран във в. "24 часа". Той потвърди, че е имало белодробен проблем, но не пожела да даде повече информация.Славков бил приет в болницата още на 30 март. Състоянието му се влошавало непрекъснато, не е имал никакви шансове за излекуване.

Иван Славков (Батето) е роден на 11 май 1940 г. в София. Завършва висше образование по "Двигатели с вътрешно горене" в МЕИ "Ленин".

Играе водна топка в "Септември", "Академик" ЦСКА и националния тим. Някои твърдят, че по това време пишел стихове.

От 1967 до 1969 г. работи като журналист в икономическия отдел на в. "Труд".

Първата му съпруга е стюардеса и загива в самолетна катастрофа. Няколко години по-късно той се запознава и бързо се оженва за Людмила (1942-1981) - дъщерята на несменяемия управник на България Тодор Живков.

Докато тя прави докторат в Лондон за четириевангелието на Цар Иван Александър, той се води кореспондент на "Работническо дело". От онова време е първото му появяване по телевизията.

През лятото на 1968 г. за първи път влиза на живо в студио на БНТ, за да коментира някакво политическо събитие, но след като няколко пъти не успява да каже първото изречение, прекъсва предаването и напуска студиото пред очите на зрителите.

Три години по-късно по волята на тъст му и жена му е назначен за генерален директор на БНТ (BNT.bg) и остава на този пост 11 години.

Името му се появява като съавтор на сценарии на игрални филми и публицистични сериали. Няколко годни по-късно, след шумни скандали и скрити за обществото съдебни процеси, няколко души от т.нар. негово обкръжение са осъдени и влизат за известно време в затвора, за да бъдат прикрити негови тъмни финансови истории и далавери.

В средата на 70-те години сп. "Шпигел" и други западногермански и австрийски медии правят документални разкрития за участие на Славков в продажба на оръжие за терористични групировки в африкански и арабски държави.

Разкритията са подкрепени със солиден доказателствен материал, но по заповед на Живков българските власти и Държавна сигурност правят необходимото нещата да бъдат отречени и потулени.

След смъртта на Людмила Живкова през 1981 г. от обкръжението на Живков му препоръчват да напусне телевизията, а като компенсация му уреждат да ръководи Българския олимпийски комитет (БОК).

"Аз не напуснах доброволно, а ме принудиха моите съпартийци", призна Славков 22 години по-късно.

През 1987 г. е избран за пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК).

Твърди се, че това е станало благодарение на тесните връзки на тъст му с тогавашния президент на организацията Хуан Антонио Самаранч.

Славков е зам.-председател на организационния комитет и разполага със значителни средства за двете неуспешни кандидатури на София за домакин на зимни олимпийски игри през 1992 и 1994 г.

През 1995 г. е избран за председател и на Българския футболен съюз (БФС). Въпреки постоянната опозиция срещу него, много опити за промяна и няколко извънредни конгреса го избират на този пост отново през май 2001 г. Тогава е преизбран и за председател на БОК.

Неизвестно как и защо се обявява за професор по "спортен мениджмънт и социално управление" в Киевския университет и доктор хонорис кауза на Националната спортна академия (НСА).

След редица яростни закани на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, в края на 2000 г. Славков е оневинен от съда по дело, заведено срещу него 10 години по-рано - за злоупотреби, извършени по време на режима на Живков, за незаконно притежавано имущество и оръжие.

Това е едно от най-дълго продължилите съдебни производства в България. Най-дълго обаче е съдебното преследване срещу сина на Иван Славков от Живкова - Тодор Славков, обвинен, но не и осъден за изнасилване.

Следствието го проверява и за злоупотреби със сметките на БОК.

От всичко обаче Славков винаги излиза невредим и във все по-добро настроение.

Според някои световни медии през юли 2001 г., на конгреса на Международната футболна асоциация в Буенос Айрес, Иван Славков изиграва ключова роля в акцията по преизбирането на президента на ФИФА Сеп Блатер.

В началото на февруари 2003 г. на среща с посланикa на Ирак Яхия Махди, на която се обсъжда подготовката на иракски спортисти в България за летните олимпийски игри в Атина през 2004 г., Славков публично изразява желание да стане доброволец в Ирак. Той дори предоставя молба за: "Доброволец срещу американската агресия в Ирак".

Няколко дни по-късно учредената от него по модела на Берлускони в Италия партия "Напред, България" напуска "Коалиция за България", защото лидерът Славков не одобрява позицията на БСП около кризата в Ирак.

Опитът му да участва в политиката претърпя провал.

През септември 2003 г. председателят на Софийския градски съд Емил Марков внася във Висшия съдебен съвет (ВСС) доклад, че срещу него е упражняван натиск чрез писма от председателя на БОК и висши служители на легацията на Република Корея за екстрадирането на задържания на 18 май същата година в България Джон Хун Ким, който е личен приятел на Славков и е в София по негова покана.

Кореецът е обвинен за документни престъпления в САЩ и е издирван от Интерпол.

На 17 октомври 2003 г. Славков е предложен за орден "Стара планина", първа степен. Повод за отличието е 80-годишнината от създаването на БОК и приносът на председателя му за развитието на физическата култура и спорта. Предложението идва от спортния министър в правителството на Сакскобургготски Васил Иванов-Лучано.

Президентът Георги Първанов издава указа за награждаване на 23 октомври.

През февруари 2004 г. Славков е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина.

През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на Летните олимпийски международни федерации.

Славков получи печална световна известност, след като скрита камера на телевизия Би Би Си го засне през 2004 г. заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел "Радисън" по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания "Ню Лондон венчърс" за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за олимпиадата през 2012 г.

Записът бе излъчен в най-гледаното време на 4 август, в предаването на Би Би Си "Панорама", във филма "Да купиш игрите" (Buying the Games).

На 7 август президентът на МОК Жак Рох обяви, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му бе и акредитацията за летните олимпийски игри в Атина.

На 29 септември Славков бе изслушан от Комисията по етика към МОК. На 26 ноември 2004 г. Изпълкомът на МОК препоръча изключването му, което бе одобрено единодушно от всичките му 15 члена.

На 24 май 2005 г. Жак Рох призова Славков да напусне доброволно заеманите от него постове, преди да бъде официално изключен от МОК, но българинът не прави това.

На 7 юли 2005 г. на сесията на МОК в Сингапур Иван Славков бе изключен от Международния олимпийски комитет след тайно гласуване, при което за изключването му гласуваха 84 от членовете, 12 бяха против, и 5 се въздържаха.

Този акт автоматично го отстрани и от поста председател на БОК. Впоследствие на негово място бе избрана Стефка Костадинова. През октомври Славков загуби и поста президент на БФС, след като на редовен конгрес на съюза бе заменен от Борислав Михайлов.

Тази срамна история е един от най-големите скандали в историята на международното олимпийско движение и едно от големите опозорявания на името на България в световен мащаб.

Славков никога не направи сериозен опит да отрече случилото се. Измъкваше се от неудобни въпроси с прочутото си цинично чувство за хумор.

Славков бе прочут с винаги приповдигнатото си настроение, с арогантно поведение към журналистите, с незачитане на общественото мнение, с присъствие на всякакви светски прояви.

Женен беше за трети път.