Не очаквам съществено повишаване на риска за България след решението на страните от ЕС да включат военното крило на "Хизбула" в черния списък с терористични организации.
Това каза днес във Варна министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев.
За взимане на мярката натежаха доказателствата от България за атентата в Бургас и решението на кипърски съд, който през март призна член на "Хизбула" за виновен, че е помагал в планиране на нападения над израелци в Кипър.
Според Йовчев решението е правилно и добро. Министърът
посочи, че независимо от очакванията му, че няма да има
повишение на риска за страната ни,
МВР прави всичко необходимо за обезпечаване на сигурността както на критичната инфраструктура, така и на останалите обекти в държавата.
Той отказа да се ангажира с конкретни срокове кога ще
завърши разследването за атентата на летището в Бургас, но
посочи, че има напредък.
Йовчев отбеляза, че не България е убедила европейските партньори да вземат решението за "Хизбула". Според него инцидентът в Бургас не е единствената причина за тази позиция. Решението е взето с консенсус, което показва, че са взети предвид много фактори, коментира Йовчев.
Вчера, запитан дали решението на ЕС създава допълнителни рискове за
националната сигурност, външният министър Кристиан Вигенин заяви: "Не мисля, че ни излага на
допълнителни рискове. Много зависи от това каква ще бъде реакцията на
военното крило на "Хизбула" на това решение. От гледна точка на това
дали днес сме по-готови да реагираме на подобни заплахи, смятам, че да,
ние сме по-готови, независимо, какво е днешното решение.
И второ, ограничаването на възможностите на една организация от такъв тип да функционира ефективно, работи за повишаване на сигурността, а не обратното".
Днес Вигенин отново повтори, че решението на ЕС
няма да увеличи пряко риска за България.
Той подчерта, че сега способността на нашите служби да реагират на подобни заплахи, като атентата в Бургас, е по-голяма. Това е резултат не на последно място и от съвместната им работа с партньорските служби, уточни външният министър. "Днес можем да сме по-сигурни, отколкото преди година", категоричен бе той.
България има своя ангажимент да продължи разследването на атентата в Сарафово. Ангажиментът е не към партньорите, а преди всичко към тези, които пострадаха от атентата, за да може виновните за него да бъдат открити и наказани.
Не мога да коментирам в какви срокове разследването може да стигне на фаза, в която може да влезе и в съда, посочи министърът.
Вигенин беше попитан до каква степен решението за включването на военното крило на "Хизбула" в списъка на ЕС с терористичните организации е било базирано върху доказателствата, които България е предоставила, както и за повече подробности за получените нови доклади по случая. Не ми е възможно да кажа повече, не би следвало да коментирам дори, мисля, че направих една малко по-голяма от нужната крачка, споменавайки изобщо за тези доклади, но те са в прокуратурата, каза Вигенин и добави, че разследването трябва да ги използва по начина, по който прецени.
Министър Вигенин заяви, че днес "за пръв път имаме ясна позиция за "Хизбула", а не няколко подхвърлени реплики". "Това е съгласувана позиция с всички български институции, включително президентската", каза той.
За актуализацията на държавния бюджет Йовчев посочи, че тя
се налага поради две основни причини. Според него е
сбъркана
финансовата рамка на бюджета.
Заложеният икономически растеж е нереален и планираните средства ги няма.
Според него другата причина са поети финансови ангажименти, които обаче не са обезпечени. Министърът каза, че актуализацията не означава, че държавният дълг нараства.
Йовчев добави, че за борбата с корупцията ще помогнат предстоящите промени в закона за обществените поръчки. Той посочи, че ще бъдат предприети мерки и срещу контрабандата и финансовите престъпления срещу бюджета. Според Йовчев по тази тема са се състояли съвместни работни срещи между експерти от МВР, ДАНС и прокуратурата, набелязан е комплекс от мерки и скоро ще има практически резултати.
За протестите в София министърът коментира, че без значение дали ще се разрастват, или ще затихват, трябва да има политически послания, диалог и на тази база да се вземат решения. Според него хората трябва да видят път за развитие и работещи институции.
