Поставяйки разграничение, което самата "Хизбула" не познава, министрите на външните работи на 28-те държави членки на Европейския съюз гласуваха да обявят военното крило на ливанското ислямистко движение за терористична организация, като същевременно оставиха незасегнато политическото му крило.
Решението постави под съмнение собственото организационно разбиране на групата за нея самата, както го бе описал в своя реч през октомври вторият човек в йерархията й: "Ние нямаме военно и политическо крило", обяви Наим Касем в Бейрут. "Ние нямаме "Хизбула" от една страна и партията на съпротивата от друга. Всеки елемент на "Хизбула", от командирите до членовете, както и най-различните ни възможности, са в служба на съпротивата и ние нямаме друг приоритет освен съпротивата", каза Касем.
Дори и така да е,
ЕС намери за нужно да направи
разграничение.
Откакто хора на "Хизбула" бяха свързани с атентата през юли 2012 г. срещу пълен с израелски туристи автобус в България, която е държава членка на ЕС, съюзът бе поставен под натиск да се присъедини към САЩ в определянето на ливанското движение като терористична организация. Натискът се повиши едва когато друга държава членка, Кипър, изправи пред съда шведски гражданин от ливански произход, казал, че работи за "Хизбула"; задачите му включвали проучване на израелски туристи за възможни нападения в средиземноморската страна, заяви той в съда.
Но според правилата на ЕС всички 28 членки трябва да са
съгласни да обявят ливанското движение за терористична
организация, а бе ясно, че не всички ще го направят. Затова се
постигна компромис - такъв, който поне задоволява политическата
реалност, но не и физическата.
"Смятам, че това е политически ход", каза Бенедета Берти, експерт по "Хизбула" в телавивския мозъчен тръст Институт за изследвания на националната сигурност.
Движението, създадено от Иран в началото на 80-те години, за да се сражава срещу израелските сили, които бяха нахлули в Ливан, е очевидно военна организация. Тя планира и извърши добре подготвени терористични нападения и изгради униформени сили, като включително, както се твърди, е изпратила батальони с бойци в съседна Сирия в помощ на режима на президента Башар Асад.
Но тя е също политическа партия,
важна за управляващата в
Ливан коалиция.
Обявяването на цялата "Хизбула" за терористична организация ще направи много трудни, да кажем, отношенията на ЕС с ливанския парламент, казва Берти. "Тогава всякакъв вид политическо, двустранно сътрудничество би било несигурно, защото ще може да се оспорва с мотива, че правителството включва терористи", обясни тя. "Хората, които избраха да поемат по този път, не са наивни".
Друго безпокойство, за което бе съобщено, е свързано със
сигурността на европейските войници в мироопазващите сили на
ООН, разположени в буферната зона между Израел и Ливан. Страни,
които имат там свои "сини каски", са безпокоят, че военните им
може да станат обект на отмъщение, ако "Хизбула" бъде обявена за
терористична организация.
Трети бяха загрижени от възможни нападения в собствените си страни като отмъщение, казва Джонатан Спайър от Центъра за глобални изследвания на международните отношения към Ай Ди Си Ерзлия, северно от Тел Авив. "Това е някак удивително парадоксално", казва той. "Те се страхуват да нарекат "Хизбула" терористична организация, защото ги е страх, че тя ще извърши терористично нападение".
В сегашния си вид организацията
ще може да продължи свободно
да прави това, което правеше в Европа -
предимно да набира пари. Събирането на финансови средства на континента, особено в Германия, е с такова значение за движението, че неговият лидер, харизматичният духовник Хасан Насрала, предупреди, че етикетът терористична организация "ще пресуши източниците на финансиране, ще сложи край на моралната, политическата и материалната подкрепа, ще заглуши гласа" на движението.
Вместо това в решението на държавите от ЕС се казва, че на "легитимните финансови трансфери" ще се позволи да продължат, посочва Франс прес, като тежестта да се определи дали те са за терористична дейност очевидно ще падне върху плещите на правоприлагащите органи. Към този момент, могат да се замразяват сметки, а на отделни личности да се отказват визи за влизане в Европа.
"Със сигурност това е много лош ден за "Хизбула", казва Спайър. "Но
решението оставя много голяма вратичка".
Това е вратичка, която обаче може да бъде "закована" от събитията. "По същество в случая с [екстремистката палестинска организация] "Хамас" бе прокарана същата разграничителна линия между военно и политическо крило", отбелязва Берти. "Във върховия момент на втората интифада ЕС реши, че разграничението вече не е валидно и обедини двете. Така че имаме този прецедент".
