"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
Този момент от новозаветното евангелие на Матей е в центъра на празника Богоявление, или Йордановден - по името на реката, в която св. Йоан Предтеча кръщавал вярващите.
На този ден при него дошъл сам Христос.
Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него.
Спасителят влязъл във водите на река Йордан и в този момент над него се отворили небесата, блеснала светлина, подобна на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Чул се глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение,
защото събитието разкрива Бога, изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица.
Съществуват свидетелства за честването на този най-древен Господски празник още през II в., но до IV в. той се отбелязвал заедно с Рождество Христово.
Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил пред света за обществено служение.
По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
В народната традиция празникът има различни имена -
Кръстовден, Водици, Водокръщи и др.
На този ден празнуват всички с името Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.
От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.
Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля Светия кръст в нея. По традиция млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, за да го извадят.
Успелият е честит и здрав през цялата година. Болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът.
Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра.
Според народните вярвания Йордановден е
последният ден от периода на т.нар. мръсни дни
Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.
Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
На 6 януари при военна обстановка се
освещават и военните части и бойните знамена
Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.
Поздравете вашите именници с картичка от Vcards.bg
