"Вие обаче сте необходими на българското общество - именно със своята съвест. Необходими сте с мисленето и действеността си", заявяват подписалите се.
Сред тях са проф. Александър Кьосев, проф. Богдан Богданов, проф. Божидар Кунчев, Владимир Левчев, Георги Господинов, Любомир Канов, Теодосий Спасов, Явор Гърдев и други.
"Пишем ви като ваши принципни съмишленици, които са загрижени за съдбата на България в този динамичен и кризисен период не по-малко от вас. Пишем ви обаче и като хора, които в този момент са загрижени на първо място за вашата съдба!", заявяват авторите на писмото.
"Дълбоко ценим и уважаваме ултимативното ви противопоставяне на сегашното управление. Жестът ви е достоен и категоричен в своето ценностно послание", заявяват те. Но това според тях "не трябва да е средство за справяне с проблеми - каквито и да са те - в едно европейско общество във второто десетилетие на ХХІ век.
Като форма на съпротива, според авторите на писмото, гладуването докрай е равностойно на самозапалванията, макар да е по-бавен и недрастичен път към самоунищожение, макар да дава време на отсрещната страна, макар да не става за броени минути на улицата и да не обрича на шок очевидците. То увлича последователи, излага и нови хора на риск точно по същия начин.
То е не по-малко съсипващо за близките ви, не по-малко мъчително за хората, съпричастни на каузата и участта ви, обръщат се те към Едвин Сугарев и Николай Генов.
От друга страна, гладуването докрай тласка протеста към недообмислени подходи - по простата причина, че за онези, които се тревожат за съдбата ви, за една голяма част от българското общество, времето вече пулсира с друга честота, мери се с риска за вашия живот, а мирният протест е продължителен процес, се отбелязва в писмото.
Всеки индивидуален жест за една обща кауза неизменно ангажира каузата със себе си - и това е основен проблем на самоосъзнаващото се гражданско общество. Възхищаваме се на вашата безкористност, вяра и пиетет към свободата, но: колкото и да сте принципно прави, в конкретността на живота, и особено на обществения живот, човек няма възможност за краен жест, който да остане само негов", се отбелязва в текста.
