В статия, озаглавена "Изоставени", британското сп. "Икономист" разглежда проблемите на ромската общност в България и още няколко европейски страни.
Статията започва с кореспонденция от ромския квартал "Лозенец" на Стара Загора и със среща с двама представители на местната ромска общност.
Звезделина Атанасова е студентка и признава, че съчетанието ром, жена и студент е рядкост в България, където ромчетата престават да ходят на училище около 15-годишната си възраст. Според нея причината за липса на мотивация на децата от нейния етнос да се образоват е отсъствието на ролеви модели.
Ганчо Илиев казва, че седем от десет ромчета признават, че искат да станат сводници, защото само тази работа може да им донесе хубава къща, скъпа кола и вниманието на привлекателни жени, пише списанието.
Изданието отбелязва, че според официалните данни от преброяването в България ромите са 5% от населението, но се смята, че всъщност са много повече. Много роми питаят недоверие към местните власти и отказват да се регистрират или лъжат за етноса си заради предразсъдъците, че ромите са изостанали и се занимават с дребни кражби.
В шест централни и източни европейски страни ромите съставляват 7-10% от населението
В Европа половината от ромите не разполагат с удобства като течаща вода, а едва 15% имат средно образование, пише "Икономист".
Ромското население обаче е младо и бързо се увеличава. Но училищата в ромските квартали, в които живеят между 30 и 60% от ромите, са неприветливи, допълва списанието. Сегрегацията е често срещно явление.
В българските и румънските училища една четвърт от ромските ученици се обучават в отделни класни стаи. В Унгария половината от ромските ученици също учат в отделни стаи.
В Унгария сегрегацията на ромите нараства, отчасти поради това, че унгарците бягат от районите, в които живеят големи ромски общности, посочва "Икономист".
В Чехия една трета от учениците в училищата за деца с проблеми в умственото развитие са роми. През септември ЕК започна наказателна процедура за дискриминация срещу Чехия. През април ЕК направи същото и срещу Словакия. Ако двете страни не променят нещата, ги заплашват големи глоби, посочва изданието.
Списанието отбелязва, че в България и Унгария се засилват антиромските настроения, че на словашкия премиер Робърт Фицо не са чужди антиромските изявления, нито на унгарския му колега Виктор Орбан.
В Унгария и Словакия ромите, кандидатстващи за работа, имат по-малко шансове да я получат в сравнение с хора, които не са от това малцинство. Тези перспективи карат ромите, които са успели в училище, да крият етническата си принадлежност и да прекъсват връзките си с местата, в които са отраснали, лишавайки тези населени места от добри примери за подражание, цитира изданието мнението на хърватина Желко Йованович, представител на фондация "Отворено общество".
Няма данни за ромската миграция, но се знае, че ромите присъстват в повечето богати европейски страни, където получават смесен прием. Импровизираните им лагери са сривани с булдозери в Италия и Франция, а в Белгия и Германия им се осигуряват помощи.
Много роми са привлечени към богатите европейски страни от щедрите им социални системи. Някои роми търсят там по-доходоносни дейности, които са в нарушение на закона - от джебчийство до сериозни престъпления.
Допитвания обаче показват, че повечето от ромите, които емигрират, го правят, за да работят.
В около една пета от ромските домакинства в България има член на семейството, който работи в чужбина, казва Алексей Пампоров от Българската академия на науките, цитиран от списанието.
