С тефан (Станчо) Димитров Увалиев (1821 – 23 септември 1904) е търговец, земевладелец, общественик. Роден в Калофер, учи в родния си град и в училището на Райно Попович в Карлово.
През 1854 г. се преселва в Цариград, където натрупва състояние от търговия. Дейно участва в църковнонационалната борба, а на 27 април 1858 г. е избран за член на настоятелството на българската църква „Св. Стефан“. Около 1864–1865 г. се разорява, напуска Цариград и се заселва в Одеса.
Тук, със съдействието на богати свои съграждани, се захваща със земеделие и отново натрупва голямо състояние. Активно се включва в живота на сънародниците си в Бесарабия. Член на Одеското българско настоятелство. Отпуска много средства за издаване на българска книжнина, подпомага финансово нуждаещи се политически дейци, предоставя 100 златни рубли на Браилското книжовно дружество (по-късно БАН).
Особено отзивчив е към българите, доброволци в Сръбско-турската война (1876), към влезлите в Българското опълчение през 1877 г. негови сънародници от Бесарабия. Умира в имението си в с. Казанещи.
През целия си живот Стефан Увалиев не забравя родния Калофер, въпреки че живее далеч от него. Приживе подарява на общината 3 хил. лв. за водоснабдяването на града.
В завещанието си дарителят оставя 20 хил. рубли на разположение на Българската екзархия. Желанието му е със средствата да се образува благотворителен фонд, носещ името му. От лихвите на капитала ежегодно да се отделят по 1200 зл. лв. за една стипендия, наречена „Увалиев“. При равни други условия, за стипендиант да бъде избиран кандидат, родом от Калофер. Останалата част от приходите да се използва за подпомагане на бедни ученици от града.
След смъртта на дарителя средствата са преведени в БНБ. Фондът е образуван през 1907 г. Управлява се от Българската екзархия по специално изготвен правилник. Съгласно неговите изисквания, специалността и учебното заведение, за което се отпуска стипендията, се определят от българския екзарх.
Стипендиантите се подбират с конкурс, проведен при Пловдивската мъжка гимназия „Александър I“ или при Софийската духовна семинария, в случай че се отнася за получаване на висше богословско образование. До изпит се допускат всички български младежи, без разлика на материално положение и пол. Решението за начина на изразходване на средствата, определени за бедни възпитаници на калоферските училища, се взема в началото на всяка учебна година на съвместно заседание на градските съветници и учителите. То подлежи на утвърждаване от българския екзарх.
През 1920 г. Св. Синод поема управлението на благотворителния фонд.
Изпълнението на волята на дарителя започва веднага след учредяването на фонда и е редовно до 1914 г. Първият, получил образование със стипендия „Увалиев“, е Иван Гошев, родом от Калофер. Той завършва Висшето богословско училище в Черновац, Австро-Унгария. Замисълът на екзарх Йосиф е втората стипендия да бъде за историко-филологическо образование, но поради започналите войни той не се осъществява.
Ежегодно се отпускат средства и за бедни ученици в Калофер. В чест на своя благодетел калоферци наричат на негово име безплатната ученическа трапезария. След откриването ѝ сумите, предназначени за бедни ученици, се превеждат за нейната издръжка.
В периода 1914–1933 г. приходите на фонда се натрупват върху първоначалната сума. В резултат капиталът нараства от 94 хил.лв. и към 1 януари. 1927 г. до 250 973 лв. към 1 януари 1945 г. – на 250 973 лв.
През 1934–1945 г. Св. Синод отпуска по една стипендия за получаване на богословско образование в Софийската семинария. Тя е в размер на 8200–8400 лв. Сред стипендиантите на фонда е А. Камиларов (1936). Отпускат се и по 2 хил. лв. в помощ на безплатната ученическа трапезария „Ст. Увалиев“ в Калофер.
Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1947 г.
Благотворителната дейност на Стефан Увалиев е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
