"Чувствам се като барон Мюнхаузен, който се самоизтегля от блатото, хванат за косата си", каза актьорът Христо Мутафчиев, който преди година получи тежък инсулт по време на снимки в Поморие, в интервю за БГНЕС.
"Понякога ме питат какъв дух трябва, за да се пребориш с това. Отговорът е: "не ти трябва дух, а приятели, които го хранят". Ако ги нямаш, си загубен", сподели Христо Мутафчиев на представянето на книгата на драматурга Яна Борисова ("Малка пиеса за детска стая", Приятнострашно", "Тихи невидими хора") "Да бъдеш Христо Мутафчиев".
Актьорът приема книгата като "наръчник на усмихнатия инсултаджия" и се надява, че тя може да помогне на човек, попаднал в подобна ситуация.
Книгата е документално-поетичен разказ и съдържа разговори между драматурга и актьора. Самата Яна Борисова разказва как през 2000 г. съпругът й преживява два последователни мозъчни удара в рамките на 48 ч. Тогава той е на 30 години, тя - на 26. "Минахме през ада, справихме се, заедно сме, всичко е наред. Забравихме го", спомня си тя.
Причината за съществуването на книгата актьорът обяснява с едно изречение: "Ако някой някога беше описал такова преживяване, сега аз щях да имам какво да прочета". Освен като упътване, за него написаната история е "нещо като "сървайвър".
"Най-страшното в една такава ситуация не е това дали можеш да станеш и да излезеш от стаята. По-страшни са емоционалните пропадания на човешкия разум и шегите, които мозъкът може да ни изиграе. Много е важно да има някой до теб, който да те измъква от тази дупка.
Неслучайно казвам, че с тази книга се чувствам като барон Мюнхаузен. Идеята е всеки да се почувства барон Мюнхаузен, да се хване за косата и да се изтегли нагоре.
Когато започнахме да пишем тази книга, когато започнах да разказвам през какво съм минал, аз се освобождавах от мисълта за това, което се е случило, освобождавах се от шока. Това породи импулса в мозъка ми, който ме накара да ставам, да излизам, да се срещам с приятели", разказа актьорът.
Още по-трудно за него е било да преглътне, че "опаковката му не го слуша". "Хората с тази професия продаваме тялото си, продаваме лицето си, мисълта си. Ние се грижим непрекъснато за тази опаковка. За това се ядосах, когато бях предаден от своята, когато ми трябваше най-много", споделя той.
"Когато прочетох книгата, се почувствах леко отвит. Все едно някой ми беше отвил одеялото, почувствах хладен въздух, който нахлу в мен. Книгата е прекалено разголваща. Не очаквах, че съм бил чак толкова искрен. Мислих, че някои неща съм спестил, но в последствие се почувствах удовлетворен, защото разбрах, че ако искам да въздействам с това, което правя, трябва да съм искрен", обяснява Мутафчиев.
"Хубавото на човек е, че има разум и просто трябва да го ползва. Мозъкът е генералът, който командва войниците. Яна ми помогна като психотерапия с писането на книгата. Тя беше като паднал ангел, който вкара тирбушон в главата ми и отпуши емоционалните канали в нея", споделя актьорът.
Мутафчиев обеща един ден да направи филм, в който освен зад камерата, ще бъде и главният герой. Той е категоричен, че сам ще изиграе себе си, защото е трудно някой друг да бъде теб в такава страшна и тежка ситуация и да бъде истински, ако не е преминал през това.
Едновременно с премиерата на книгата тази вечер предстои и премиера на филма "Христо Мутафчиев: Диагноза", заснет от Георги Тошев. Режисьорът отрече филмът да е биографичен, а по-скоро за нещата, които се "случват днес и сега, извън всичко друго, което е измислица". Това е филм за разминаването с реалността - такава, каквато я мечтаем такава, каквато я живеем", казва Тошев.
