Хората не вярват на съдебната система

К�у �упцията и политическият натиск са най-съществените проблеми в работата на полиция, следствие, прокуратура и съд в България.

Това се твърди в доклад на агенция "Алфа рисърч" (alpharesearch.bg), която е изследвала ефекта от изпълнението на проект "Усъвършенстване на работните процеси в съда", финансиран от фондация "Америка за България" (americaforbulgaria.org).

Проучванията са осъществени по поръчка на сдружение "Програма за развитие на съдебната система" (ПРСС) и включват национално представително проучване, проведено в периода 21-30 май 2012г. сред 1020 пълнолетни граждани, групови дискусии и експертни интервюта с представители на широката общественост, правосъдието и клиенти на съдилища.

Подозренията в корупция засягат почти еднакво и трите институции (62-68% от анкетираните),

докато политическият натиск, особено сред хората, които са били страни по дела през последните години, се свързва най-силно с прокуратурата (55%). Около 45% виждат такъв натиск и върху съда и разследващите органи.

Като основен недъг в работата на полицията хората сочат некомпетентността и слабата професионална експертиза (25%), за прокуратурата - липсата на прозрачност (30%), а за съда - тромавите бюрократични процедури (34%).

Две трети от анкетираните са на мнение, че през последните пет години, откакто България е член на ЕС, няма промяна нито по отношение на ефективността, нито на безпристрастността, нито на справедливостта на съда. 23% смятат, че състоянието дори се влошава. Едва между 9 и 11% виждат подобрение.

Отрицателното мнение за правораздавателните институции е устойчиво и най-силно влияние върху него оказват "обществено значимите дела", които са и най-широко отразявани от медиите.

Според почти 90% от анкетираните пълнолетни граждани тези дела се свеждат до медиен шум без реален резултат. Доминира мнението, че се работи "на парче", по конкретни "политически поръчки", а не принципно и обективно.

Нещо повече, формира се усещането, че целта на тези дела е не постигане на справедливост, а заблуда на общественото мнение.

"Така е със случая "Белнейски", така е с момичето от Борисовата градина (Яна) и Перник (Мирослава), с други такива случаи на много тежки престъпления, които остават неразкрити и ненаказани" - казват в дискусиите хората. Те проявяват изключителна чувствителност именно към престъпленията, чиято жертва могат да станат и техните деца, показва изследването на "Алфа Рисърч".

Убеденост, че истинските престъпления и престъпници остават ненаказани,

обуславя разминаването между очакванията и оценките за издаваните присъди. Според 40% от пълнолетните граждани издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършените престъпления.

Доминира тезата, че оправдателните присъди не са резултат от доказаната невинност на обвиняемия (8.5%), а от неефективността на разследващите (24,6%) и правораздавателни органи (22,3%), от оказвания политически и икономически натиск (40,7%), от войната между институциите (80%).
 
"Трябват пари, връзки и да знаеш на кого да ги дадеш - ако не платиш, няма да ти обърнат внимание."

"Как така "братя Галеви" са изчезнали? Или някой ги покровителства, или сме свидетели на тотална липса на сътрудничество между институциите" -

Такива са най-често изразяваните мнения, съдържащи недоверие към равнопоставеността, безпристрастността и независимостта на правораздавателните институции.

Факторите, засилващи негативните оценки при личния опит със съда, са тромавите и бюрократични процедури, вратичките в законите, дългите срокове, високите разходи при водене на дело.

"В момента, ако един човек тръгне да води дело, трябва преди всичко да има много пари, време и търпение. Как може едно гражданско дело за делба на имот да се проточи три години? Отиваш на една инстанция и съдията тълкува текста по един начин. Отиваш на друга инстанция и там съдията тълкува същия текст по съвсем друг начин, оставили са навсякъде вратички в законите..."

За последните пет години 7% от пълнолетните граждани са имали пряк опит със съдебната система като страни по дела. От тях половината - в дела с гражданскоправен характер, 20% - по наказателни, 18% - по административни производства, 10% - по трудовоправни и 6% - по дела с търговски характер.

Едва 10% от запитаните граждани казват, че доверието, което имат в издаваните от българския съд решения, е еквивалентно на доверието, което имат към решенията на съдилищата в други европейски държави. Като основни причини за това се открояват по-голямата безпристрастност на съдебните институции в тези държави (36%), предпоставките за по-голяма справедливост (19%) и по-доброто законодателство (17%).

Представители на европейските институции, както и омбудсманът Константин Пенчев са единствените говорители по проблеми, свързани с правосъдието, които се ползват с по-висока степен на доверие, отколкото недоверие (25-29%:19%).

Като цяло гражданите разпознават като най-чести говорители по темата вицепремиера Цветанов (90%), премиера Борисов (88%) и главния прокурор Борис Велчев (75%). Правосъдният министър, както и представителите на професионалните съсловия остават далеч по-назад (между 35 и 50%).

Т.е. не съдът говори на гражданите, други говорят вместо него. Самото това предопределя пасивната роля на съдебната система във формирането на нейния публичен образ и открояването на реалните проблеми в нея.

Ниското доверие към ефективността и безпристрастността на българската правосъдна система тласка гражданите към

отказ от правосъдие.

44,6% изпитват недоверие към резултатите от обжалването като коригиращ механизъм. Почти половината анкетирани (49%) не биха сътрудничили на правораздавателните органи, ако станат свидетели на престъпление. Приблизително същият процент нямат доверие, че ще получат необходимата защита при свидетелстване.

Правосъдната система се възприема като нещо чуждо и далечно на обикновения човек. Тя придобива образа не на институция, където всеки може да се обърне и да получи бърза и справедлива защита на правата си, а на територия за сблъсък на "големите", на хората с пари и властови позиции, които могат да наклонят везните на Темида в желаната от тях посока.

Очакванията за мерките, които биха могли да подобрят работата на съдебната система, очертават едно базисно обществено съгласие - борба с корупцията в системата (72%), но под него има сериозно разделение. 56% смятат, че намаляването на корупцията може да се постигне с повече контрол върху съдебната система, други около 40% - с повече прозрачност, персонална отговорност и по-ясни правила при назначаването на съдии и прокурори.

"Корупцията в системата е като пирамида, за която всички знаят и я поддържат. Няма значение полицай, прокурор, съдия. Те са в една система. Щом звеното се къса отдолу, значи се къса и горе. Всичко става със знанието на висшия ешелон. Трябва да се промени начинът, по който се избират съдии и прокурори, за да се промени нещо. Добре ще е да има избирателен закон за съдебната власт. Трябва да има прозрачни и ясни правила по човешките ресурси. Всичко е до подбора на кадрите, просто няма правила", се казва още в изследването на "Алфа Рисърч".