ГЕРБ иска същата Комисия по досиетата

От 5 април 2007 г. до 1 декември 2011 г. за принадлежност към тайните служби на комунистическата държава са проверени 112 445 души, съобщи Евтим Костадинов, председател на Комисията за досиетата (Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия).

Той представи доклад  на състоялия се днес форум с международно участие

"Комисията по досиетата - Равносметката"

и посочи, че е необходимо да се разшири обхвата на проверките.

От хората, участвали в избори, са проверени 63 835, а от тези на публични длъжности са 41 798, каза Костадинов. Той  Най-невралгичен е член 26 от Закона за комисията, в който се посочват хората, на които задължително да се направи проверка.

В алинея , т. 2 от този член е записано, че това са лицата на публични длъжности след 1989 г., но не се включват тези, които са заели публични длъжности след влизането на закона в сила. Логично е периодът да се разшири до времето на проверката, каза Костадинов.

Трябва да се прецизират и длъжностите, за които се проверяват публичните личности. За длъжностите в МВР например е записано, че се проверяват началниците на отдели и на сектори на полицейски управления, но са пропуснати по-висшите длъжности като зам.-началници на управления и зам.-началник на отдели в министерството.

Такъв е и случаят с медиите - при изреждане длъжностите на проверка са пропуснати управителите на печатните издания и на електронните медии. Не е логично да се проверяват водещите на рубрики, а управителите на медиите - не.

Предлагаме

да се проверяват и кредитните длъжници (наричани и кредитни милионери),

каза Костадинов.

Сред основните мотиви за създаване на Комисията за досиета е общественият натиск за разкриване на тайните на службите на комунистическата държава, работили до 1989 г.

Защото има съмнения, че чрез мрежата от тайни зависимости се е редяла политическата карта на България. През 2006 г. страната вече беше на прага на членство в ЕС. Официално не се искаше от България да се отворят досиетата, но беше ясно, че това ще подобри имиджа на страната, посочи Евтим Костадинов.

Фактът, че мрежата на тайната агентура е толкова голям, ни доближава до отговора на въпроса, защо така се състоя прехода в България, напомни председателят на комисията по досиетата.

Според него за създаването на комисията значение е имала и волята на председателя на БСП и тогавашен министър-председател Сергей Станишев, който смяташе, че хората имат право да знаят истината.

За пореден път Костадинов подчерта, че Законът за разкриване на досиетата не е лустрационен - моралната оценка е оставена на обществото. Комисията не се вменява като трибунал и засегнатите могат да търсят защита в съда.

Костадинов напомни също, че темата за разкриване на досиетата на комунистическите тайни служби разбуди общественото внимание още след промените в края на 1989 г.

Но по-късно през годините се разбра, че

още в началото на 1990 г. 144 253 досиета са били унищожени от службите.

Народното събрание ще започне процедурата по избора на комисия, която да може веднага да започне своята дейност, след като изтече мандатът на сегашната Комисия по досиетата, каза вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на форума "Комисия по досиетата - равносметката", на който ще бъде направен отчет за дейността от 2007 г. досега.

Сегашният председател Евтим Костадинов ще бъде подкрепен от парламентарното мнозинство и ще бъде предложен за обсъждане в Народното събрание.

Министър Цветанов посочи, че Костадинов е човекът, получил подкрепата на мнозинството в предишния парламент и не се е поколебал, заедно с екипа си, да даде истината на обществото, като е била свършена огромна по обем работа.

Вицепремиерът е убеден, че работата трябва да продължи с разкриване на  истината за кредитните милионери, за банкерите, за ръководителите във висшите учебни заведения и за висшия адвокатски състав.

Комисията ще получи политическата подкрепа от парламентарната група на управляващата партия, каза Цветанов. Той обясни, че е важно да не се получи вакуум, както през 2006 г. Тогава, след като беше приет законът, не бяха достатъчни 6 месеца, за да се направи изборът и да започне да функционира комисията.

"Мандатът на Комисията изтича през април, искам ясно да заявя, че днешната управляваща партия, днешното мнозинство в парламента ще продължи и ще заложи с необходимия кредит за продължаване на започнатото от 2007 г. от сегашната Комисия", добави Цветанов.

Той подчерта, че България се нуждае от истината. И добави, че прегледът през последните пет години е дал възможност на българските граждани и евроатлантическите партньори за обективен поглед за състоянието и реалното управление на държавата по време на комунистическия режим.

Имаше много факти, които не бяха взети предвид, а най-ценното за комисията беше да има възможност в най-подходящия исторически момент - 1997 г., да започне истинското разсекретяване на тези досиета и да бъдат предадени архивните фондове на комисията.

Председателят Евтим Костадинов и Екатерина Бончева от сегашния състав на Комисията ще бъдат двете кандидатури от ГЕРБ, които ще започнат да се обсъждат, обясни по-късно пред журналисти Цветанов.

Както е известно, членовете в Комисията са девет, по парламентарно представените партии има разпределение и квоти, ГЕРБ трябва да има четири - две места от тези четири ще бъдат за Евтим Костадинов и за Екатерина Бончева, посочи Цветанов. Мнението му е, че двамата са допринесли съществено и са изпълнили ангажимента, който са поели.

Трябва да запазим тази приемственост и обществото да има сигурност, че дейността на Комисията ще продължи по този начин, както наблюдавахме през последните години, каза Цветан Цветанов. Той е убеден, че ДС и до днес има позиции във всички власти в държавата.

В отговор на въпрос той каза, че ако още през 1997 г. са били отворени архивите, "нямаше да има президент с досие".

Разкриването на архивите беше забавено с решение на Конституционния съд от 1997 г.,

когато като конституционни съдии се подвизаваха трима бивши агенти на ДС - Георги Марков, Димитър Гочев и Тодор Тодоров.

Цветанов добави, че е дал за пример 1997 г. и КС, защото днес "имаме подобна хипотеза - има дело, което ще се гледа в КС и човекът, който предизвика това нещо, е човек, който иска по някакъв начин да неглижира или да обезличи истината за историческия период в България".

Цветан Цветанов каза още, че МВР е предало над 1 млн. информационни единици за изпълнение на дейността на Комисията по досиетата.