"Ролята на Държавна сигурност в сферата на образованието е много осезаема",каза зам.-председателят на Комисията по досиетата Орхан Исмаилов при представянето на шестия сборник, издаден от комисията - "ДС и образованието 1944 - 1989 г."
Книгата, издадена по идея на Исмаилов, е съвместна работа с Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Исмаилов и Румяна Маринова-Христиди са съставители на сборника.
Темата за образованието е винаги актуална, включително и в момента, когато предстоят промени в закона за висшето образование. Точно в интелигенцията са се оформяли възгледи, различни от политиката на държавата в изследвания период и именно затова тя и била наблюдавана най-много, подчерта д-р Исмаилов. Той даде пример с парадоксални, според него документи: ДС се самокритикува затова, че не може да "пробие" сред професорското тяло.
През 70-те години са били проучвани и наблюдавани студентите, които са отивали да следват в чужбина и то особено в Съветския съюз. Винаги специално са били обследвани младите хора, които според службите са произхождали от така наречените "буржоазни семейства" и как те ще се впишат в бъдеще и като ръководни кадри.
Още от 1944 г. в Държавна сигурност е била създадена службата, която да следи образованието. Първият документ е от 1946 г., а последният - от 1985 г. Това е отчет на Шесто управление на ДС - политическата полиция, което се създава през 1967 г. и практически оттогава се засилва особено наблюдението върху хората в образованието, независимо дали са учащи или преподаватели.
Мястото, където са съсредоточени "вражеските" сили, според документите на ДС, е Софийският университет, каза Румяна Христиди. Това не се наблюдава с такава интензивност при другите висши учебни заведения. Мрежата на ДС е била най-силна именно в Алма Матер.
Например специалните служби са смятали дискотеките за вражеска политика. Има доклади, в които се казва, че това е явление и се прави анализа по какъв начин тези дискотеки влияят върху младежта. Правят анализи на диджеите, каква музика пускат, правят персонално проучване за самото лице.
Правят статистика на лицата, за които са получени сведения от отделните агенти. Определят ги като различни от партийно-класови позиции, противодържавна агитация и пропаганда, подозрителни връзки с граждани на капиталистически страни, изменнически намерения, невъзвращенство, незаконна търговия, антисоциалистическа пропаганда, обстановката сред чуждестранните студенти...
При доклади и анализи служителите на ДС казват, че има необходимост от сътрудници от средите на професорите, дават анализ за определени учреждения. "По един или друг начин изводите, които можем да си направим е, че ДС е заела едно обособено място в тъканта на цялото общество, във всички слоеве на обществото. Тя е била бдителна и навсякъде", казва д-р Исмаилов.
В сборника са включени 700 архивни единици, освен книжното тяло, изследването е подготвено и в дивиди формат.
Едно от задължението на комисията е не само създаването на специализирания архив, но и изследването на документите в търсене на отговора защо се е случило всичко това от 9 септември 1944 г. до 1989 г.
"Шестото издание на комисията ще заинтересува не само изследователите, но е интересна и поучителна за цялото общество какво е било отношението и задачите на ДС спрямо младите хора", каза председателят на комисията Евтим Костадинов.
Той използва събитието, за да благодари на колегите и сътрудниците на комисията в края на мандата им. До края му на 5 април ще излязат още два сборника, а Костадинов е убеден, че тази дейност ще продължи и при новия състав.
Представянето на книгата днес стана повод да се напомни, че отново има опити да се пречи на разкриването на срамните архиви на Държавна сигурност. В момента, от 2 февруари т.г., в Конституционния съд е образувано конституционно дело по сезиране на Върховния административен съд.
За пореден път противници на разкриването на срамните тайни на репресивния комунистическия режим искат да бъде обявен за противоконституционен един текст от Закона за отваряне на досиетата. Конституционният съд (КС) ще трябва да реши дали агентите на бившата Държавна сигурност, чиито досиета са унищожени или в тях не се съдържат агентурни донесения трябва да бъдат публично обявявани.
Комисията по досиетата (Комисия за разкриване на документи и за обявяванена принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и към разузнавателните служби на Българската народна армия) досега е издала сборниците:
"Държавна сигурност - политическа полиция", "КГБ и ДС - връзки и зависимости", "Държавна сигурност - структура и основни документи", "Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност", "Държавна сигурност и промените в България".
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
