Премиерът Бойко Борисов запазва доверието от 38%, но ГЕРБ губи 2% от симпатизантите си.
Това показват данни от национално представително проучване, направено от "Алфа рисърч" между 22 и 29 февруари сред 1015 души.
Реакцията на кабинета след наводненията в Югоизточна България е оценена като адекватна и способства в най-голяма степен за запазване на досегашното равнище на доверие, коментират социолозите.
Случаите на полицейско насилие, скандалите с бонусите и цените на лекарствата нанасят сериозни щети върху образа на управляващите, смятат от "Алфа рисърч".
В общи линии доверието към кабинета и министър-председателя се запазва. Подкрепата за партия ГЕРБ обаче бележи спад с 2%, заключават социолозите.
Към края на февруари склонни да гласуват за ГЕРБ са 23,9%
БСП леко подобрява позиции - от 16 на 17%. Социолозите прогнозират, че по-значима динамика в подкрепата за социалистите може да настъпи в зависимост от посоката, в която се развие битката за лидерския пост.
Георги Първанов успява да запази доверие от 33%, но в последните месеци леко се подобрява и рейтингът на сегашния председател Сергей Станишев - от 17 на 20%.
Електоралният потенциал на ДПС и доверието в Ахмед Доган са в рамките на традиционните 5%. "Синята коалиция" запазва позициите си - 2,9%. "Атака" получава подкрепата на 1,9%.
Новосформираните организации все още не се възприемат като реална политическа алтернатива, смятат от "Алфа рисърч".
Председателят на сдружение "България на гражданите" Меглена Кунева е сред тримата най-одобрявани политици в страната - с 26% доверие. Около 10% от българите заявяват интерес към движението, но едва 2% - твърдо намерение да гласуват за него.
Доверието в правителството, премиера и президента, излъчен от ГЕРБ, се запазва на приблизително същите равнища, както през декември.
Оценките за дейността на правителството са 22% положителни и 36% отрицателни.
Рейтингът на Бойко Борисов също остава на предишното си равнище - 38% положителни оценки, а 33% - отрицателни. Доверието в премиера обхваща по-широки обществени кръгове, отколкото това към кабинета.
Президентът Росен Плевнелиев запазва позитивен рейтинг.
Месец след встъпването му в длъжност, положителните оценки за дейността му са 43% срещу 16% отрицателни. Според "Алфа рисърч"
парламентът продължава да страда от дефицит на обществено доверие
Въпреки липсата на нов спад, доверието и към него - 11%, и към председателя Цецка Цачева - 15%, остава на ниско равнище, коментират социолозите.
Цветан Цветанов остава най-одобряваният член на кабинета, но събира за първи път повече негативи, отколкото позитиви за своята дейност, отчитат социолозите.
Според данните 56% от анкетираните оценяват положително реакциите на кабинета след наводненията в Югоизточна България.
Социолозите отбелязват, че не така стоят нещата с подписването на АКТА без обществен дебат по темата - 42% отрицателни оценки, превишаване на права на полицаи и случаи на полицейско насилие - 69% негативни мнения, скандала с бонусите - 49%, и цените на лекарствата - 58%.
27% от българите са на мнение, че отговорност за високите цени на лекарствата носят фармацевтичните компании, но 69% са убедени, че отговорността е на НЗОК и Министерство на здравеопазването.
Повечето от българите са склонни да допуснат държавна регулация в различни сфери, а
не приемат намесата на държавата само в медиите и частния живот на гражданите
Според данните на "Алфа рисъреч" 82% смятат, че е необходима по-голяма равнопоставеност между клиенти и банки и в тази връзка би било добре таксите по кредитите да отпаднат, или да се поделят поравно между банката и кредитополучателя.
Предложението на министър Симеон Дянков лихвите по банковите кредити да се определят съобразно публично достъпен пазарен индекс се одобрява от 59%, а 24% са на обратната позиция, показват данните.
Според социолозите тези мнения, както и очакванията за участието на правителството в регулирането на една или друга сфера, трябва да бъдат разглеждани в контекста на по-фундаменталните нагласи на българите къде е допустима и къде не намесата на държавата.
В мнозинството си българите продължават да смятат, че там, където регулацията не е постигнала добри резултати, е необходима още по-голяма регулация.
72% са убедени, че е добре държавата да се намесва в икономиката, 67% - във финансовите институции.
Дори по отношение на съдебната система, пред която почти винаги стои определението "независима", мненията са поляризирани - 41% смятат, че е добре държавата да се намесва, 40 процента - не, отбелязват социолозите.
Единствените две сфери, в които българите не допускат намесата на държавата са медиите - 21% "да" срещу 61% - "не", както и в частния живот на гражданите - 19% "да", срещу 64% - "не", сочат данните.
