Делът на противниците на споразумението АCТА в българското общество доминира силно над привържениците - 47 на сто срещу 4 процента.
Това показва национално представително проучване на "Алфа рисърч", направено между 22 и 29 февруари сред 1015 души.
Според социолозите сред противниците, освен интернет потребителите (70% от тях), са и хората, които най-активно посещават културни събития "на живо": млади, високо образовани, с високи доходи.
Техните потребителски практики се харiактеризират едновременно със закупуване на културни продукти и ползване на безплатно съдържание в интернет.
Затова и позицията на дружествата за защита на авторски права остава нечута за мнозинството - 61%, или среща отпор от малкото запознати с нея - 20%, коментират от "Алфа рисърч".
Около 2/3 от българските граждани оценяват процеса на изработване и подписване на ACTA като непрозрачен.
49% признават, че не са запознати какво съдържа споразумението
До голяма степен това се дължи на спецификата на проблема, който засяга регулирането на взаимоотношения, с които хората не са наясно, но виждат заплаха в крайния резултат, отбелязват социолозите.
Съдържанието на AСTA се свързва предимно със задължението потребителите да плащат за информацията - 31%, която ползват в интернет и с опита за защита на авторските права на музикални, филмови и други творби в интернет - 27%.
Тезата за репресивен характер на заложените в споразумението мерки се споделя от около една четвърт от българите - 23% го свързват с опит да се преследват потребители, ползващи пиратско съдържание, а по 16% с блокиране на сайтове с пиратско съдържание и с тотално следене и ограничаване на свободата в интернет.
Социолозите обобщават, че няколко основни пункта определят общественото мнение за АСТА в страната - слаба запознатост и неяснота за съдържанието на споразумението, силна критика за липсата на прозрачност при изработването и подписването му, както и преобладаващо несъгласие България да приеме АСТА.
