Ии инските футболни фенове не можем да се превърнем в хулигани. Имаме спирачки - знаем, че спортът е спорт, защото се играе по правилата на феърплей.
Хората,
които рушат и нападат на стадиона и около него, са агресори, те не са
спортсмени. Спортът изисква уважение към усилието за постигане на
желаната цел.
Другото е психопатология на хулиганите, които се
преструват на фенове, за да ги забележим. Важно е да осъзнаем, че
законите (дори най-строгите) сами по себе си не могат да свършат
работата на възпитанието и психотерапията.
Тези, които рушат, не
са истински фенове, а футболни ултраси. Футболният ултрас както у нас,
така и в другите "болни от футбол" страни е човек с реални, макар и
невинаги ясно осъзнати, емоционални и психо-социални проблеми.
Тези
проблеми са свързани с хроничните му трудности да се адаптира към
обществото. За тях той не намира нито на индивидуално, нито на
обществено равнище друго решение освен невротичното, агресивно-защитно
поведение.
... Футболни
запалянковци, които имат такива проблеми, се събират ситуативно или се
организират в псевдо-фен групи. В тях се потапят в анонимност, която
дава възможност за по-примитивни и насилствени форми на изразяване.
... Крайните привърженици на даден отбор се
идентифицират с някои от външните, униформените, символните атрибути на
отбора. Но това е само на повърхността. Под нея е агресивната самозащита
от нерешените им човешки проблеми извън и отвъд футболните симпатии.
Всъщност ултрасите се идентифицират с фантазията си, че поведението им в
"агитката" може да намали фрустрацията им и малоценността им в
останалата част от живота им.
... Насилието (футболното също) се
поражда от слабостта, от малоценностните преживявания, от чувството за
лична психо-социална неадекватност, от системните затруднения на
повечето от тези хора за градивно справяне със задачите на живота им.
Също и от дефицита на интелектуални и морални системи за саморегулация.
Но и от усещането, че си жертва, която може да се разправи с агресията
на живота също чрез агресия - собствената на стадиона.
... Подобни организирани или ситуативни
общности от ултраси имат нужда от сблъсък и наивни последователи, за да
получат опиянение от това, че са сила, фактор, армия, част от отбор.
Това е едно невротично, тоталитарно състояние на ума и не случайно много
от ултрасите се държат като неонацистки шпицкоманди.
Нека
сме справедливи - голяма част от хората и общностите в българското
общество, както и медии и много публични институции имат същите
адаптационни проблеми и психо-социални дефицити.
И, естествено, реагират
също толкова невротично на всеки инцидент - футболен, политически или
социален. Изявите на ултрасите и футболното хулиганство като цяло са
само част от симптомите за психо-социална незрелост в обществото ни...
Затова, ако искаме да се научим да удържаме групите на футболните
ултраси, трябва да ги разглеждаме в реалния контекст.
----------------------------------
Пълният текст на коментара на Пламен Димитров, председател на управителния съвет на Дружеството на психолозите в България, четете в 24chasa.bg.
Източник:
БГНЕС и 24 часа
