В месеца, когато в САЩ отбелязват 100 години от първата обществена фондация, продължаваме да ви срещаме с хора, които работят за развиване на дарителството тук в България. За пътя, който трябва да извървим като общество, за промяната, която сами случваме и добрите модели за дарителство, разказва Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).
- Кога е създадена Работилницата и какви са посоките, в които работи?
- Фондация „Работилница за граждански инициативи“ е създадена през 2001 година. Тя е наследник на програма „Знания, успех, промяна“ на Британската организация "Чарити Ноу Хау", работила в страната ни в периода 1997 – 2001. И до днес, много хора ме питат за името на фондацията. Всъщност беше избрано в резултат на своеобразен референдум, на който участници в програмата, хора от групата на съветниците, учредителите и приятели гласуваха. Така се роди „Работилница за граждански инициативи“ – работилница, защото ние искаме да сме различни, да сме близо до хората и с тях да създаваме промяната.
ФРГИ извървя дълъг път на развитие. От организация, която започна работа по програма за развитие на малки граждански организации, до една от най-големите фондации в страната, предоставяща годишно между 700 000 и 1 000 000 лева под формата на финансиране за граждански организации.
В годините работа създадохме добри модели, някои от тях за първи път в България – първият в страната корпоративен фонд, управляван от фондация, създаден през 2006 г., е модел за работа между бизнеса и гражданския сектор. Фондацията е единствената у нас, която създаде свой механизъм за устойчивост, така наречения „Постоянен фонд“. Чрез него ще имаме независим източник на финансиране с постоянен приток на средства на годишна база. Фондацията е домакин на фонд „Валя Крушкина“, който пък е модел и механизъм за развитие на частната филантропия.
- Кои са хората, които подкрепят дейността ви?
- Зад тези успехи стои подкрепата и доверието на много хора. Ще започна със седемте човека, членове на нашето Настоятелство, задължително ще спомена и онези над 80 човека, работили безвъзмездно за нас като оценители на проекти по различните наши програми и фондове, над 15-те доброволци, които ни подкрепят в различни наши събития, разбира се хората, които участват в нашите програми и накрая специално място искам да отделя на дарителите.
През годините ние сме получавали доверието и финансовата подкрепа на големи частни фондации – фондация „Чарлз Стюарт Мот“ (САЩ), фондация „Оук“ (Швейцария), фондация „Велукс“ (Дания), фондация „Крал Бодуен“, (Белгия), фондация „Америка за България“.
Имаме добро партньорство и дълга съвместна работа с корпоративни дарители от България, като "Еврофутбол" от 2007 г., Първа инвестиционна банка от 2005 г., SAP Labs България от 2010.
Подкрепа за нашите каузи са дали и над 1500 индивидуални дарители. Всички тези хора и компании са ценен ресурс за нас и бих искала за пореден път да изкажа нашата благодарност.
- Вие сте една от водещите организации, работещи за развитие на дарителството у нас, кои са успешните модели в тази посока?
- Подкрепяме дарителството, като инвестираме в обществени фондации, младежки банки и дарителски кръгове. Ще се опитам да обясня тези понятия, през цифрите, които са най-верният показател за направеното.
Обществените фондации обединяват местни дарители и им помагат да се свържат с организации, които работят по важни за общността проблеми. Българските обществени фондации от създаването си през 2002 до края на 2013 г. са привлекли 6 818 507 лева, от които са предоставили като финансиране на местни организации 3 730 576 лв. чрез 806 гранта, финансирали са 127 стипендии на обща стойност 59 272 лв. Други 1 145 971 лв. са инвестирани в програми за развитие на местните общности, изпълнявани от самите обществени фондации.
През 2013 г. обществените фондации са събрали над 866 000 лева. Важно е да се отбележи, че 32% от тези средства са привлечени от частни лица, а 28% – от корпоративни дарители, което говори за високото доверие на местните общности към обществените фондации. В същото време само 2% са привлечените публични средства, факт, който показва липсата на публичен ресурс за местно развитие. Областите на финансиране, които са най-широко застъпени са образование, социално включване и публични пространства.
Младежките банки, създадени около обществените фондации, възпитават интерес към дарителството у младите. За 15 месеца (2012 – 2013) 13 младежки банки са набрали 36 327 лева от местни източници, финансирали са 54 младежки малки проекта, достигнали до 18 657 млади хора.
Дарителският кръг обединява хора, които даряват в подкрепа на граждански инициативи за социална промяна. Срещите на кръга дават възможност на дарителите да влязат в пряк контакт с организации, които представят оригинални идеи. По този начин дарителският кръг осигурява бързо и гъвкаво финансиране за малки проекти, свързани с общността. През 2013 г. дарителските кръгове са набрали 164 307 лв. от 523 дарителя и са финансирани 50 местни проекта.
През 2012 г. поставихме и началото на една нова за нас форма на дарителство – създаването на поименен фонд към фондацията. Такива фондове са същестували през първата половина на XX век, а след 1989 г. има създадени само няколко. Днес един от тях е фонд „Валя Крушкина".
- Върху какво е важно да продължите да работите, за да надграждате постигнатото?
- Ние вярваме, че България може да бъде едно по-добро място за живеене, да има толерантно общество, изградено на демократични ценности и че гражданите имат принос в този процес. Затова ще продължим работата си на финансираща организация, подкрепяща местното развитие чрез финансиране на малки местни проекти и подкрепа за развитието на дарителството на местно ниво чрез обществените фондации. И най-важното, ще продължим да инвестираме в следващото поколение активни граждани и дарители.
- Къде е мястото на държавата?
- Възможностите пред дарителството са свързани с три важни предпоставки – ръст на икономиката и съответно благосъстоянието на хората, добра инфраструктура за даряване и вдъхновяващи примери. Проблемите са доста, но аз бих искала да отбележа задачите на две групи от обществото – гражданските организации и държавата. Гражданските организации са тези, които могат да работят за създаването на нагласи за даряване, да представят вдъхновяващи примери за дарителски актове, да създадат системи за отчетност и прозрачност за получените дарения, да бъдат посланици на стратегическата филантропия.
И тук идва и ролята на държавата, с не по-малко важни задачи – премахването на ДДС върху даренията в натура, премахване на неравнопоставеността за данъчните облекчения според типа получатели на дарения (в момента има три нива 50%, 15% и 10%). Приемане на мерки за насърчаване на дарителството, включително чрез гражданско образование в училище, премахване на наложеното от член 49 от Закона за местните данъци и такси задължение, освободените от данък дарения да декларират получените дарения и последно, но не по важност – държавните и политически структури да се оттеглят от полето на набирането на средства заради конфликта на интереси, който се поражда от техния акт.
