Това обясни днес Първан Русинов, зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, по време на конференция в София.
Той цитира проучвания в САЩ, Канада, Великобритания и скандинавските страни, според които в здравния сектор се извършват между 30-40% ненужни медицински процедури и лабораторни тестове и се предписват ненужни лекарства. Няма данни какъв е този процент у нас.
Статистиката в Канада показва, че след въвеждането на електронно здравеопазване разходите в сектора са намалели между 15-20%.
Зам.-министърът обясни проблема с липсата на постоянна комуникация между медиците, обслужващи даден пациент, и с липсата на достъп до медицинската му история. Според него електронното здравеопазване може да предоставя актуална, пълна и точна информация, за да може на базата на такива реални данни да се вземат важни решения.
Системата на електронното здравеопазване с всичките си компоненти би могла да заработи у нас до 2020 г., смята Благой Миров, шеф на дирекция "Електронно здравеопазване" в Министерството на здравеопазването.
На този етап изпълнителите на медицинска помощ у нас разполагат със специализиран софтуер, който поддържа информация за пациентите и изготвя електронна отчетност към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
По думите на експерта миналата година са били изготвени два проекта. Първият е за създаване на пациентско досие, т.нар. "пациентска информационна система", която събира, организира и представя данните за пациентите и ползваните от тях здравни услуги. Вторият е здравен портал, чрез който тази информация е достъпна за обществеността.
За съжаление достъпът до здравния портал е доста ограничен,
от съображения за сигурност той може да се използва само от потребители, които разполагат с електронен подпис, посочи Миров. Предвижда се тази система да се доразвие и в бъдеще всеки да има достъп до електронното си здравно досие, да проверява какви услуги са му извършени, къде и на каква стойност.
Амбицията е тази година да получим подкрепата на ЕК за изработването на дългосрочна програма за развитие на електронното здравеопазване, отбеляза Миров. С въвеждането му пациентите ще се възползват от много
по-облекчени процедури при получаване на здравна помощ
Ще се намали чакането за преглед, а използването на електронна система ще позволи по-лесно и по-малко въвеждане на данни за болните. Сегашния модел на писмено попълване отнема много от времето на медиците за преглед.
С електронната система ще се улесни и лечението, защото тя ще направи възможен обмена на информация между лекарите за извършените прегледи и изследвания на конкретните пациенти. Ще се ускори процеса на диагностициране.
ЕК препоръчва създаването на национални системи за онлайн запазване на час при лекар - чрез е-календари с графици, въвеждане на електронни направления - което ще осигури оптималното им разпределение, за да няма недостиг, и електронни рецепти, които ще позволят правилно разчитане на предписаните лекарства и минимализиране на грешките.
Въвеждането на електронно здравеопазване ще доведе и до по-големи икономии - спестяване на хартия, време и други ресурси.
Правителствата на държавите членки на ЕС трябва да инвестират повече в иновации в сектора на здравеопазването, като се използват едни и същи модели, така че да не се дублират усилия, заяви еврокомисарят по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали, който откри конференцията.
По думите му, независимо от ограничените финансови ресурси, националните правителства ще имат много повече полза от сигурен и бърз достъп до медицински услуги в европейската общност.
Според него здравният сектор има огромен потенциал в разкриването на работни места и развиването на иновации, които могат да доведат до увеличаване на продължителността на живота с две години, без болести.
По думите му електронното здравеопазване е особено полезно, когато пациентите са възрастни хора или живеят в отдалечени райони.
Източник: БТА
Последвайте ни
