Анестезиолозите и хирурзите у нас изчезват

Най-масово напускат България анестезиолози и хирурзи, сериозен е отливът и на уролози, ортопеди, травматолози, акушер-гинеколози, педиатри и патоанатоми.

Само през миналата година над 500 лекари са заминали да работят в чужбина.

Тази тревожна статистика отчита в интервю за БТА главният секретар на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Димитър Ленков.

Данните са по справка на БЛС, който издава сертификат за добра медицинска практика, необходим за започване на работа в чужбина.

През 2009 г. броят на напусналите лекари е 400, а през 2008 г. - 380.

Според статистиката най-много български медици се отправят към Германия, Франция, Англия, Северна Ирландия, Дания, Швеция.

Най-масово напускат страната анестезиолози, следвани от хирурзи. По данни на Дружеството на анестезиолозите за няколко години от 1500 в България са останали едва 600 анестезиолози.

Заплатата на един такъв специалист у нас е 700-800 лева, докато във Франция - средно 6000 евро месечно.

Патоанатомите у нас са под критичния минимум - едва 70-80 души в цялата страна, а

лабораторните лекари са само 280

Силно е намалял броят и на вирусолозите, ревматолозите, инфекционистите, алерголозите, има отлив дори на общопрактикуващи лекари, посочи главният секретар на БЛС.

По думите му в някои райони на страната изобщо няма общопрактикуващи лекари. Това са предимно труднодостъпните планински области, населените места в Северозападна България, Родопите.

По данни на БЛС отдавна под санитарния минимум са медицинските сестри, които са около 30 хил., докато според световните стандарти за качество на медицинската дейност на един лекар се падат две медицински сестри. У нас максимумът е една сестра, а много често се работи и без.

Масово зад граница се отправят и интернисти, защото Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не сключва договор със специалисти "вътрешни болести", а с тесни специалности като "белодробни болести", "урология", "гастроентерология".

Преди години специалността "вътрешни болести" обхващаше всичко

това, обяснява доц. Таня Кунева, шеф на катедрата по професионални болести към Медицински университет в София.

ПО тази локига, ако човек сега е болен от пневмония, трябва задължително да го прегледа лекар по белодробни болести (пулмолог), а от гастрит - гастроентеролог.

Промените, с които се насърчават тесните специалности в унисон с европейските изисквания, се въвеждат с наредба 34 в началото на 2007 г.

"Така се затриват и педиатрите, които лекуваха всякакви болести при децата. Затова и няма желаещи да специализират педиатрия, а тя е една от основните клинични дисциплини. С това темпо след 10 години няма да има кой да лекува децата", предупреждава д-р Кунева.

За разлика от нас, Германия търси интернисти и педиатри, а заплащането е 6000 евро месечно, отбеляза д-р Ленков.

"Става така, че един лекар учи шест години, специализира още четири и накрая получава 700 лева заплата. Как да задържим лекарите, след като в Европа те получават 6000 евро".

В момента има най-много желаещи да специализират хирургически

специалности и най-вече кардиохирургия, предимно заради по-високото заплащане. Според лекаря дейността на кардиолозите у нас е добре остойностена и това успява да ги задържи.

Завършвайки университета, младите лекари у нас няма къде да започнат работа, освен като помощници на общопрактикуващ лекар или в спешен медицински център, затова тенденцията при голяма част от тях директно да заминават в чужбина, обяснява той.

По думите му работата в спешен център изобщо не е за подценяване, в него трябва да работят висококвалифицирани кадри, защото трябва да се вземат решения за секунди и да се действа максимално бързо, за да се спаси човешки живот.

Друг много съществен проблем е, че специализацията, която при лекарите продължава четири години, не се отчита като трудов стаж. Този въпрос е поставян неколкократно пред Министерството на труда и социалната политика и пред Министерството на здравеопазването, но решение няма.

Германия в момента привлича наши лекари и дава по 3500 евро месечно

на специализант. У нас има две възможности - специализация по държавна поръчка, където местата са изключително малко, и специализация срещу заплащане, обясни д-р Ленков.

Заплащането по държавна поръчка е 2,5 пъти от минималната работна заплата - 450 лева.

"Тук е ролята на държавата да се намеси и спешно да подготви необходимите кадри. Навсякъде в Европа тези процеси се следят стриктно и когато се види недостиг на дадена клинична специалност, приемът се увеличава", коментира д-р Ленков.

"Процесът трябва да се регулира от районните центрове по здравеопазване, които да следят какви лекари има, от какви специалности има нужда, за да може навсякъде в страната хората да получават адекватна медицинска помощ".