50

Паметник на писателя, публицист и дисидент Георги Марков беше открит в София по повод 85 години от рождението му. Двуметровият монумент на пл. "Журналист" е дело на скулптора Данко Данков.

Идеята е на Инициативния комитет "Памет за Георги Марков", чийто почетен председател е президентът (1990 – 1997) д-р Желю Желев, а председател – писателят дисидент Димитър Бочев.

Финансирането е осигурено от американската фондация "Сейнт Джордж фаундейшън", създадена от политическия емигрант д-р Георги Лазаров. Идейният проект на паметника е на скулптора Данко Данков.

"Чрез своята ярка гражданска позиция Георги Марков ни показа всъщност какво е истинско родолюбие, какво е дълг към отечеството", каза президентът Росен Плевнелиев при откриването.

Съпругатa на Георги Марков – Анабел Маркова, отбеляза, че той е прекарал последните 7 години от своя живот в Лондон и там вярвал, че може да пише това, което иска. Той казвал, че не съжалява за това, че отишъл на Запад, но е ясно от всичко, което е написал, че чувствал много дълбока връзка с България.

Марков споделил пред нея, че дори обмислял как може да дойде в България така, че никой да не разбере, че е тук – просто за 24 часа. Той казал, че ако е тук за тези 24 часа, би посетил родителите си и ще се отбие в Клуба на писателите. Дори е бил сигурен какво ще си поръча – сарми от зеле. В прочувствен разказ днес тя каза, че по един начин Георги Марков се е върнал в България, но не за 24 часа.

Сред официалните гости на откриването на паметника бяха и двама президенти – Петър Стоянов и Желю Желев.

Държавният глава Росен Плевнелиев отбеляза, че за него е огромна чест да присъства на откриването на този "закъснял във времето, но не и в смисъла си паметник".

"С него почитаме делото на един от най-талантливите български писатели, работили по времето на комунистическата диктатура. Със своето остро перо и мощен глас Георги Марков се превърна в най-яркия пример на тежкия избор между свободата и примирението в годините, когато тоталитарната власт беше лишила българските граждани от основни човешки права и достойнство", заяви Плевнелиев.

Желю Желев и Петър Стоянов също присъстваха на откриването на палетника на Георги Марков
Желю Желев и Петър Стоянов също присъстваха на откриването на палетника на Георги Марков Източник: БГНЕС

"Днес, когато отбелязваме 25 години от началото на демократичните промени, можем да се обърнем към неговото духовно наследство, завещано в паметните му думи – единственият критерий за свобода, който историята е утвърдила до ден днешен, са правата или свободите, на които се радва отделният обикновен човек. Свободните общества и държави са свободни само дотолкова, доколкото са осигурили свободата за своите отделни, обикновени граждани", каза президентът.

Той е категоричен, че словото на Георги Марков освобождаваше духовно българите още преди рухването на комунистическия режим, доказвайки, че човешката воля и достойнство са по-силни от една цяла тоталитарна система.

"Той не се поколеба да каже истината за антихуманната политика на комунистическия режим и плати с живота си за това, превръщайки се в светъл пример за гражданска и човешка доблест", заяви Плевнелиев. Той подчерта, че в своите "Задочни репортажи" Марков ни завеща "най-подробната, най-точна и задълбочена панорама на обществено-политическите отношения в страната, в мрачната епоха на комунизма".

"Самият той беше наричан от тоталитарната власт невъзвращенец, родоотстъпник, изменник на родината, но чрез своята ярка гражданска позиция Георги Марков ни показа всъщност какво е истинско родолюбие, какво е дълг към отечеството. Неговият порив и мечта за свободна България беше движен от едно желание", каза Плевнелиев и повтори неговите думи за желание, което заповядва да не отстъпва неговата България на онези случайни хора, които случайно са се родили там.

"Надявам се този паметник да служи като мост за следващите поколения, които да преоткриват словата и делото на Георги Марков, за да не се превръща България никога повече в заложник на каквато и да е тоталитарна власт", заяви Плевнелиев и призова да си дадем сметка, че комунистическият режим не успя да отнеме най-важното на човека – неговата свобода, неговият избор да избере и да отстоява позиция, какъвто беше Марков.