Това сочат обобщените данните за България от доклада "Европейска околна среда - състояние и перспективи 2010" (SOER), който бе представен днес от Томас Хенрикс, експерт от Европейската агенция по околна среда.
Той изнесе обобщена информация за състоянието, тенденциите и перспективите пред околната среда в 32 европейски държави, както страни членки на ЕС, така и страни от Западните Балкани.
Изцяло интегрираният подход за превръщане на Европа в ефективно използваща ресурсите си зелена икономика може не само да доведе до здравословна околна среда, но и да подобри благосъстоянието на европейските граждани, сочат изводите от доклада.
България държи средно ниво спрямо европейските държави по показател отделяне на емисии парникови газове, но
икономиката ни е сред тези с най-висока енергийна интензивност,
а е налице и пряка зависимост между ръста на брутния вътрешен продукт и отделянето на отпадъци от опаковки. Тези данни за страната ни представи шефката на Изпълнителната агенция по околна среда Ваня Григорова.
В ЕС най-големите източници на вредни емисии са Германия с 19% и Великобритания с 13%, докато България емитира едва 1,5% от общото количество парникови газове.
В страната ни има тенденция за намаляване на киселинния еквивалент във въздуха - веществата серен диоксид, азотни окиси и амоняк, поради спиранете на редица замърсяващи производства, сочат още данните.
В почти всички пунктове обаче, където се правят замервания на чистотата на атмосферния въздух, има регистрирано
превишаване на нормите на фини прахови частици
Над 22% от населението живее на места, където тези показатели са над нормите, докато за Европа този процент е 5,9.
Надвишаването на тази норма се дължи на автомобилния трафик и е налице в големите градове като София и Пловдив, обясниха от екоминистерството.
В отговор на въпрос министър Нона Караджова коментира, че мерки по намаляване на трафика трябва да вземат общините и съществуват възможности като въвеждане на режим за движение в зависимост от номерата на колите или на т.нар. умни (смарт) системи за управление на движението в големите градове.
По думите й проблеми с нивото на фини прахови частици има в 30 града. 3% от гражданите живеят при високи нива на серен оксид, а 4% - при нива на озон над допустимото.
Към общинските власти министър Караджова насочи и задължението за повишаване на дейността по разделно събиране на отпадъците и въвеждане на системи за рециклиране.
В България 90% от битовите отпадъци се депонират,
докато за Швейцария този процент е нула. По тази причина, с повишаване на благосъстоянието на населението, отпадъкът от опаковки се увеличава, докато в страните от ЕС, където рециклирането на отпадъци е много по-високо, тази взаимовръзка е прекъсната, коментира Григорова.
Според министър Караджова обратното изкупуване на пластмасови опаковки не би мотивирало гражданите да ги събират разделно. Необходима е по-добра информационна и разяснителна кампания за нуждите на разделното сметосъбиране, смята тя.
Караджова посочи, че и в момента боклукът от контейнерите за разделно събиране се извозва разделно и се рециклира.
Сред проблемите в България е и рязкото увеличение на земите с променено предназначение. Докато през 2000 г. тези площи са били 600 дка, то през 2007 г. са вече 4442 дка и - особено, когато става дума за земи от горския фонд - това представлява проблем, подчерта Григорова.
Източник: БТА
Последвайте ни
