На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер, наричана още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Това е един от най-важните семейни празници. На него приключват четиридесетдневните коледни пости.
Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това едва на следващия ден - Коледа.
Още с идването на зората
започва подготовката за вечерята.
Стопанката, най-възрастната жена в семейството, замесва хляб, наречен "бъдник", "боговица", "вечерна".
Изображението на житен клас, рало, животно и т.н. стои като украса на питката.
Колкото по-рано се седне на тържествената вечеря, толкова по-рано ще узрее житото, а колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината, вярват старите.
На трапезата
на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището.
Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания - нечетно число.
Трябва да са седем - колкото са дните на седмицата или девет - колкото месеците, които трае бременността на жените.
Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия.
Те представляват варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.
В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.
Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика.
Обредните хлябове
са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни.
В някои краища на страната в хляба се слага дрян за здраве, монета за късмет или зърно/сламка, символ на плодородието и богатството.
Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона; следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни.
Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът.
Вярва се, че през нощта идват починалите, за да се нагостят и да се погрижат за благополучието на живите.
Преди да се седне
на масата обаче вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян трапезата.
След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа.
Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани.
Те обхождат къщите на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!