Празнуваме Деня на българската просвета и култура

Д нес - 24 май, празнуваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, създаването на азбуката глаголица от Светите братя Кирил и Методий.

Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г.

(според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.

Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия.

Важно е също да се знае, че според други източници Константин Философ е започнал работа над азбуката още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г.

В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата,

която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, İ, ť, ™, Ю, Ы.

Кирилицата няма установено авторство. Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин автор. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, азбуката на почитаните от него свети братя.

Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но "без устроение", както казва Черноризец Храбър.

"Устроението", тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България. Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата азбука.

Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.

За нас, българите, е важно да знаем, че кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България.

Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква. Този принцип е застъпен последователно в глаголицата, а след това и в кирилицата, благодарение на което днес ние четем и пишем, без да се колебаем както други европейци пред думите от родния си език.

От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука. Кирилицата носи името на един от покровителите на Европа и създател на първата българска азбука глаголицата – свети Кирил.

С

тържествено шествие до паметника на Светите братя Кирил и Методий

ще започне днес честването на празника, съобщиха от Столична община. Шествието тръгва в 10.00 ч. от Националния археологически музей.

В 11.00 ч. пред паметника на Св. Св. Кирил и Методий пред Националната библиотека ще започне официалната церемония. Поздрав към присъстващите ще отправи кметът на София Йорданка Фандъкова.

Писателят и драматург Теодора Димова ще произнесе официално слово, посветено на празника. В програмата участват хорът на Националното музикално училище "Любомир Пипков" и Гвардейският представителен духов оркестър.

Стихотворението "Аз съм българче" от Иван Вазов ще изпълнят двама първокласници. Тържествен водосвет ще бъде отслужен от свещеници на Българската православна църква.

От името на официалните лица на паметника на Св. Св. Кирил и Методий ще бъдат поднесени венци и цветя от гвардейци. След церемонията гостите на празника ще могат да разгледат изложбата "Майските православни празници в църковния календар" в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".