В този ден във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панихида, която се отбелязва като Задушница.
На този ден отдаваме признателност и почитаме паметта на загиналите български военнослужещи във войните, в операции по поддържане на мира и при изпълнение на воинския дълг в мирно време.
Архангеловата задушница е израз на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Живите отдават почит и признание на покойниците като правят помен - възпоминание, така че те не са забравени.
На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки - сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино и др. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си, затова освен на близките, се подава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати.
Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 г. Прекъснат е бил от комунистеския режим през 1946 г., а официално възстановен през 1992 г. от Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните.
Панихида по повод на Архангелова задушница ще се състои от 11 ч. във Военния мавзолей-костница на Софийските централни гробища, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.
Панихидата ще бъде отслужена от Знеполския епископ Йоан. На Архангелова задушница ще бъдат отслужени панихиди в памет на загиналите български воини и в Пловдив, Плевен, Асеновград, Варна, Бургас, Добрич, Ямбол, Велико Търново и в село Росеново. В ритуалите почит ще отдадат военнослужещи от Българската армия.
Във връзка със Задушница на 3 ноември Центърът за градска мобилност разкрива
допълнително транспортно обслужване,
съобщиха от Столичната община.
От 8.00 до 16.00 часа се открива трамвайна линия № 1А по маршрут от кв. "Иван Вазов" до кв. "Орландовци", както и трамвайна линия 7А - от ж.к. "Борово" докв. "Орландовци".
Разкрива се временна автобусна линия № 83А (за гробищен комплекс "Бакърена фабрика") с маршрут - от КП "Бенакс" по маршрута на автобусна линия 83 до бул. "Ломско шосе", наляво по бул. "Ломско шосе", наляво по ул. "Бели Дунав" и по ул. "Хан Кубрат" по маршрута двупосочно.
Разкрива се временна автобусна линия 108А (за гробищен комплекс "Бакърена фабрика") с маршрут - от ж.к. "Люлин - 5" по стария маршрут на автобусна линия 108 (в посока ул. "Бели Дунав" - от бул. "Сливница" по ул. "Адам Мицкевич") до ул. "Бели Дунав", надясно по ул. "Хан Кубрат", наляво по ул. "Христо Силянов", наляво по бул. "Ломско шосе", наляво по ул. "Бели Дунав" и по ул. "Хан Кубрат" по маршрута двупосочно.
От Добрич бе съобщено, че
историци подготвят национален регистър на загиналите на Добруджанския фронт през 1916-1918 г.
Мемориалният комплекс Военно гробище-музей е най-големият в страната от времето на Първата световна война. Очаква се да бъдат вписани около 20 000 войници и офицери от Първа Софийска дивизия, Четвърта Преславска дивизия, Шеста Бдинска дивизия и други войскови единици.
В регистъра имената на пожертвалите живота си за свободата на Южна Добруджа ще бъдат записани заедно с точно установени данни за войсковата им част, населеното място, откъдето са призовани, къде са погребани, поясни уредникът в музея Радослав Симеонов. По думите му родственици на загинали и до днес не знаят къде са гробовете им. Историкът коментира, че новото изследване коригира известните досега данни за около 12 000 загинали на Добруджанския фронт. В новия документ ще бъдат включени и имената на воини, смятани за безследно изчезнали, както и на починали в болници от раните си.
Знае се, че на Добруджанския фронт са воювали и българи от Западните покрайнини, Македония, Одринска Тракия, Северна Добруджа. В селата Аджигьол, Яйла, Мейданкьой, в двора на манастира "Кокош" в Тулчанско, както и в други селища в Румъния, има гробове на български воини, каза Радослав Симеонов.
Последвайте ни
