По този начин управляващата коалиция отказа да реабилитира стотиците хиляди жертви на комунистическите репресии, включително т.нар. възродителен процес.
Само три месеца по рано правителството прие 1 февруари да бъде обявен за Ден за почит към жертвите на комунизма в България. Жест, който за разлика от НК не съдържа никакви практически измерения.
Иначе публиката трябва да е научила наизуст тежкия спомен на премиера за дядо му, "утрепан от комунистите".
Със "спомени за дядо" вероятно са въоръжени всички ключови фигури в ГЕРБ, за да "доказват", че са дясна формация.
Неотдавна Цецка Цачева разказа подобна история: "...дядо ми по бащина линия е с изпълнена смъртна присъда от 1952 г. като николапетковист, така че в мое лице да се говори за някаква носталгия по комунистическо минало би било просто несериозно".
И ако някой си мисли, гледайки телевизора, че управляващите говорят едно, а вършат друго, грешката не е в телевизора и дори няма грешка. В ГЕРБ нямат проблем нито с комунизма, нито с демокрацията.
Ако не вярвате, че може да им се сложи знак на равенство, ето я формулата, разкрита пак от Цачева: "Не се срамувам, че съм била член на комунистическата партия, защото до 1989 г. това беше държавата.Винаги - и като млад човек студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение."
Така де, жертвите на комунизма не са защитавали каузата на държавността и затова са били справедливо наказани. А демократичната държава трябва се учи от палачите им, защото са били истински държавници и да не забравяме - строили са магистрали.
Какво тук значат някакви си личности и дядовци.
Източник: dnevnik.bg
Последвайте ни
