Ду утатите от ГЕРБ и "Атака" отхвърлиха предложената от Четин Казак
(ДПС) поправка в Наказателния кодекс (НК), с която да се отмени
давността за убийства, изтезания и насилие, извършени по политически,
етнически или религиозни причини по време на комунистическия режим.
По
този начин управляващата коалиция отказа да реабилитира стотиците хиляди
жертви на комунистическите репресии, включително т.нар. възродителен
процес.
Само три месеца по рано правителството прие 1 февруари да
бъде обявен за Ден за почит към жертвите на комунизма в България. Жест,
който за разлика от НК не съдържа никакви практически измерения.
Иначе
публиката трябва да е научила наизуст тежкия спомен на премиера за дядо
му, "утрепан от комунистите".
Със "спомени за дядо" вероятно са
въоръжени всички ключови фигури в ГЕРБ, за да "доказват", че са дясна
формация.
Неотдавна Цецка Цачева разказа подобна история: "...дядо ми по
бащина линия е с изпълнена смъртна присъда от 1952 г. като
николапетковист, така че в мое лице да се говори за някаква носталгия по
комунистическо минало би било просто несериозно".
И ако някой си
мисли, гледайки телевизора, че управляващите говорят едно, а вършат
друго, грешката не е в телевизора и дори няма грешка. В ГЕРБ нямат
проблем нито с комунизма, нито с демокрацията.
Ако не вярвате, че може
да им се сложи знак на равенство, ето я формулата, разкрита пак от
Цачева: "Не се срамувам, че съм била член на комунистическата партия,
защото до 1989 г. това беше държавата.Винаги - и като млад човек
студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към
партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение."
Така де,
жертвите на комунизма не са защитавали каузата на държавността и затова
са били справедливо наказани. А демократичната държава трябва се учи от
палачите им, защото са били истински държавници и да не забравяме -
строили са магистрали.
Какво тук значат някакви си личности и дядовци.
Източник:
Антон Станков / БГНЕС
