10

Цветелина Бориславова е председател на надзорния съвет на Сибанк. Тя е почетен консул на Исландия у нас. Завършила е испанска и английска филология и международни отношения. Член е на Управителния съвет на Оксфорд клуб - САЩ, и председател на сдружение "Глобална България". Основател и председател е на фондация "Кредо Бонум", която работи по много общественополезни проекти.

- Г-жо Бориславова, как определихте кръга от експерти, които могат да дадат съвети за оцеляване в тази световна финансова криза?

"Инициатива 2020" е проект, който цели да включи активно цялата българска общественост в дискусия по дългосрочното развитие на страната ни. Той се опира на няколко важни приоритета:

- да сътворим сами правилата, по които изграждаме дома на бъдещето си;
- гледайки далече напред, да намерим решения днес, които ще ни доведат до крайната цел - едно хармонично общество на хора, които живеят в мир със себе си и с природата;
- да създадем тези правила заедно, в широк обществен диалог;
- да обединим креативността на максимален брой будни хора, които чувстват, че са отговорни и можещи да сложат още една тухла в изграждането на нашия общ дом - България;
- целта ни е да създадем национален форум за дискусия;
- затова в центъра на "Инициатива 2020" е уеб сайта http://www.2020.bg/;

Всеки българин може да влезе и да участва активно.

Проектът започва с кръгли маси по приоритетни групи теми, които считаме, че са актуални днес и в дългосрочен аспект. Те целят да провокират широк обществен диалог. Експертите, които са поканени, са представители на различни неправителствени организации, които анализират и работят по тези теми, преподаватели, хора от реалния бизнес и различни институции, доказали на практика добра експертиза. Сред тях са експерти от Световната банка.

- Кои публични лица сте поканили?

- Директора на Световната банка за Централна Европа и Балтийските страни г-жа Орсалия Каландзопулос, г-жа Меглена Кунева, министър Орешарски и други.

- А как избрахте темите, които са важни - икономика и финанси, енергетика и екология, образование, туризъм и инфраструктура?

- Това са широк диапазон от въпроси, на които съвместно трябва да търсим всички най-верните отговори. Важно е да отчитаме особеностите на националната икономика, регионален климат, необходимостта отмобилизация на обществените добродетели, позиционирането ни в Европа и света изобщо.

Отново повтарям, че нашата цел е да поставим началото, да заложим съвместно част от основите на бъдещия ни дом - на тази България, в която искаме да живеем и работим с радост и удовлетворение. В останалата част е необходимо да участват всички.

- Като банкер, който работи с европейски партньори, направете едно сравнение - как се развива кризата в Европа и как я усеща българският бизнес тук?

- Бих казала, че кризата в Европа и света се разви по един неочакван начин. И сега тя е непрогнозируема - колко още ще продължи, какви ще са пораженията и как ще се излезе от нея. Тя започна като финансова в САЩ и прерасна в икономическа и световна.

У нас все още не сме я усетили в пълната й сила - отчасти поради силния контрол от страна на Централната банка и банков надзор спрямо финансовите институции през последните години на агресивно кредитиране, отчасти поради факта, че ние все още принадлежим към групата на развиващите се страни и има потенциал за запълване на пазарни ниши.

Но ние сме малка, макар и вече европейска, държава и сме силно зависими от външните пазари, както и от вноса на суровини. За това е необходимо да бъдем особено гъвкави и прагматични, за да успеем да съхраним нашата лодка в бурното море.

Да използваме кризата като решение и превърнем проблема от неразвитата инфраструктура в решение за отваряне на новиработни места в българските строителни фирми.

Можем също да превърнем проблема с намаления брой чужди туристи в повод за подобряване на услугата и активизиране на хотелиери и местни туроператори към българските клиенти - нови пакети услуги за частни и държавни фирми, свързани с балнеолечение, и други за училища с цел опознаване на историческите и географските забележителности на страната и т.н.

Да отделим достатъчно време за реорганизация на образователната система и инвестиране в нея, да използваме природните дадености - климат, вода, слънце, вятър, растителност с цел производство на електро- и топлоенергия от алтернативни източници. Това би привлякло инвеститори дори и в криза. Ефектът тук е многостранен.

Трябва също да коригираме слабите моменти в законодателната система, за да докажем ефективност на всички държавни институции пред света, а и да улесним местния бизнес.

Нужно е да вложим енергия в създаване на прозрачност в работата на институциите, като гражданското общество осъществява пряк контрол. Това би улеснило и влизането на средства от еврофондовете, което е още един начин да си помогнем в криза...

Ще спра дотук, но има още много възможности, за да се преборим с кризата.

Нека приемем кризата като урок по лидерство за всички нас, като предизвикателство.

Колкото по-бързо разберем важните послания и се обединим като хора с по-висши цели, толкова по-леко и бързо ще се справим.

Кризата е резултат от многобройни и дълго натрупвани грешки. И само с общи усилия и отговорност можем да се справим успешно.

- Защо, г-жо Бориславова, всички български политици досега ни обещават да използват капацитета на експертите, на хората с визия, а когато получат мандата на практиката, залагат на своите партийни кадри?

- Не съм политик и не знам какви правила действат там. Но мисля, че тази световна криза ни дава важна информация и на нас като представители на бизнеса и гражданското общество, и на политиците.

Необходима е сериозна промяна в отношенията към приоритетите в управленските модели. Трябва да се заложи на изконните човешки и обществени ценности.

В крайна сметка инвестицията в нова визия за взаимодействието между природата и обществото вече дойде на дневен ред. Общественият и експертен диалог в най-развитите нации навлиза в такава фаза. Нека не изоставаме от този тренд.

- Какво очаквате от тези на практика затворени за политици в първите модули срещи - да се дадат съвети, някой да ги чуе?

- На този въпрос вече отговорих. Визията на този проект е много по-глобална. Първите модули по всяка от темите, т.е. кръглите маси, целят да въведат максимален брой хора в тези важни теми, да предизвикат тяхното активно участие с предложения и решения. Да насърчат към действия и позитивност повече българи за изграждането на бъдеща успешна и щастлива България.

Нашият слоган е - България открива себе си!

- Какво ще чуе българското правителство при петата среща - ще има ли някаква концепция, която икономическата и финансова експертна мисъл ще може да предложи на това правителство, а и на всяко следващо?

- Целта на петата среща е да запознаем представителите на големите партии и правителството с проекта, с това, което с общи действия и с анализа на всички участващи в диалога, а не само експертите от кръглите маси предлагаме. Очакваме да създадем условия за по-успешно взаимодействие между българското общество, политици и експерти от специализирани институти и др.

Затова отново апелираме към активност на всички, които чувстват себе си част от българското общество, било то чрез сайта или чрез писма до нас или до медийните ни партньори. Които считат, че е необходимо да дадат своето предложение за решаване на най-важния въпрос - как да вървим към България през 2020 г. и какъв дом ще бъде тя за нас.

И вярвам, че ще има много добри решения, които да се предложат на сегашното правителство, а и на което и да е следващо. Решения, които обществото ще разбира и подкрепя.

 

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@