27 май 2009 е денят, в който тази година спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си.
Едва седем месеца работим за себе си, съобщиха днес от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Най-малко дни сме работили за държавата през 2002 г., когато денят на свободата от правителството е настъпил още на 18 май.
Методологията за пресмятането на тази символична дата е следната: гражданите изработват средно 201 млн. лв. на календарен ден, измерено чрез очаквания брутен вътрешен продукт (БВП) за 2009 г.
Следователно, през 2009 са необходими точно 147 дни, за да се изработят предвидените 29,55 млрд. лв. приходи в бюджета (без да броим помощите и субсидиите, които получаваме от ЕС), обясняват експертите.
За сравнение, миналата година сме работили три дни по-малко, за да попълним хазната.
Денят на свободата от данъци отговаря на въпроса каква цена плащат гражданите за държавата, обясняват от института.
Този ден е своеобразен показател за ролята на държавата и степента на преразпределението в икономиката.
Колкото по-късно в годината настъпва този ден, толкова по-голям е размерът на държавата и съответно - облагането на бизнеса и гражданите в страната.
Въпреки намалението на някои преки данъци през последните години, размерът на държавата в България е все още прекалено висок - 40,2% от БВП на страната за 2009 се предвижда да бъде взета от гражданите и бизнеса като данъци, такси и осигуровки и преразпределена от държавата чрез бюджета.
Това означава, че управляващите се разпореждат средно с 40% от нашите доходи.
Държавата не ни облага само чрез директни данъци и такси - като данък печалба, подоходен данък или такса смет.
По-голямата част от приходите в бюджета идват от социални осигуровки и данъци върху потреблението (ДДС, акцизи, мита).
20% от цената, която плащаме за всяка стока и услуга, която купуваме, отива в държавната хазна като ДДС, а при акцизните стоки този процент е дори по-висок.
Колкото по-рано, толкова по-добре
По-големият размер на държавата е свързан с по-нисък икономически растеж, защото преразпределението води до по-малка икономическа ефективност на използваните ресурси в икономиката.
Често се стига до финансиране на проекти от държавата със съмнителна икономическа целесъобразност и полезност за обществото, посочват от ИПИ.
Субсидирането на губещи предприятия и дейности от публичния сектор се плаща дефакто от трудещите се и бизнеса, които в същото време могат да вложат парите си в печеливши дейности, да добавят стойност в икономиката, да създадат работни места.
Високото преразпределение на доходите от държавата намалява стимулите на хората да работят, да създават богатство, да инвестират и оттам намаляват икономическият растеж и растежът на доходите им.
