Н а 1 ноември честваме Деня на народните будители.
Той е посветен на делото на книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал – Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за българско самосъзнание.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
По повод празника в Народния театър „Иван Вазов“ днес ще се играят само български заглавия, а билетите са по 5 лв., съобщават от трупата. Празничните представления са „На ръба“ – авторски спектакъл на Александър Морфов, „Крадецът на праскови“ по Емилиян Станев и „Две“ от Таня Шахова.
Вчера, заради празника, сградата на Националния дворец на културата (НДК) в София „оживя” със специални ефекти и светлини. Вижте във видеото:
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!