С поред историците 1885 година бележи един от най-високите върхове на волята на българския дух за държавност. На 6 септември е провъзгласено съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николов и
отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков) завземат конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
Създадено е временно правителство начело с Георги Странски, което обявява съединението на Източна Румелия с Княжество България.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя).
На 8 септември 1885 г. княз Александър Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия
и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България:
“Да бъде известено на моя любим народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след овладяването на тамошното досегашно правителство и избирането на друго правителство, обявиха съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушното Ме провъзгласиха за Княз на тая област.
Като имам предвид благото Българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете Български Държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам съединението за станало и приемам от сега нататък да бъда и се наименувам Княз на Северна и Южна България”.
След акта на 6 септември 1885 г. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница, а сръбският крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия.
На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос.
На 2 ноември 1885 г. сръбските войски нападат България и започва Сръбско-българската война. Победата на България във войната на 16 ноември 1885 г. утвърждава съединението.
След продължителна дипломация на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 – 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Турция подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
