Ценят ли българите своите мюсюлмани?

В началото на октомври миналата година ДАНС, МВР и българската прокуратура осъществиха внезапна акция в селища от Западните Родопи, при която бяха иззети 30 чувала с книги, компютри, мобилни телефони, флашки и пари. Ходжата на с. Сърница беше обявен за глава на радикална ислямистка организация.

Потвърдиха ли се твърденията на властите за проповядване на "радикален ислям" четири месеца по-късно? Георги Папакочев от Радио Дойче веле зададе този въпрос на Антонина Желязкова, председател на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия в България.

Антонина Желязкова: "Аз твърдя непрекъснато през последните месеци, че ДАНС, службата за сигурност, както и районните прокуратури работят абсолютно безконтролно. Те хвърлиха в общественото пространство обвинения срещу имамите, духовните водачи, и то не само в селата Сърница и Лъжница, но тази акция през октомври беше извършена на територията на цялата страна.

Иззеха литература, иззеха компютри без каквото и да било доказателство. Минаха 4 месеца. Най-възмутителното от всичко е, че обществото не чу никакъв отчет дали тези хора са виновни или не. Потресаващо е, че нищо от иззетите неща не е върнато на собствениците им.

Не е възможно в една демократична страна (в България няма закони за "забранена литература"!) да се изземат книги.

Да не говорим, че фрапантното в един от случаите, както е с имама в с. Лъжница, е, че когато той е получавал преди година и половина своята литература, пристигаща от Медина в кашони, където той е приключил образованието си, на митницата тази литература е била спряна за проверка и тя е държана от службите за сигурност цели 6 месеца!

След половин година, същите тези служби са му върнали книгите като напълно легитимна и неопасна литература, след което преди 4 месеца отново са ги прибрали", казва Антонина Желязкова.

Имат ли, според нея, службите и по-специално ДАНС капацитета да проверят и анализират какво има в тези книги?

Отговорът на Антонина Желязкова: "ДАНС е една изключително затворена система. Аз дори нямам представа доколко парламентът съумява да контролира тази служба за сигурност. Заради това напоследък остро изисквам от името на гражданското общество да има и някакъв граждански контрол над тази служба, ако това е възможно.

Ние подозираме, че те нямат абсолютно никакъв капацитет, който да им позволи да прегледат литературата, и второ, да се справят с онези проповеди и текстове, с които работят имамите на своите компютри.

Между другото и до ден днешен не разбирам защо един компютър, който е оръдието на труда на един образован свещеник, да не бъде върнат, след като неговият харддиск може да се презапише в рамките на няколко минути.

В България има 4-5 души, много силни специалисти - арабисти и специалисти по исляма. Не съм чула никой от тях да е бил канен да анализира тази литература и да даде своята оценка."

Антонина Желязкова добре познава тази част от българското население. Представлява ли то, според нея, действително опасност за националната сигурност на България?

Антонина Желязкова: "В България ние не ценим нашите мюсюлмани. Ние имаме огромен шанс, на фона на нещата, които се случват в съседни страни, на Балканите, където навсякъде могат да се срещнат някакви огнища на радикализация или на засилени фундаменталистки течения и настроения.

Ние не ценим нашите мюсюлмани, които са изключително лоялни, обичат България, държат на страната и сами имат собствени, вътрешни механизми, с които да се предпазват от, да кажем, евентуални радикални или нетрадиционни проповедници, които биха дошли в страната.

Но насилието спрямо тях, което се извършва от по-миналата година насам, безпокои цялото мюсюлманско население. То не може да понесе, че се оскърбяват техни духовни водачи, селски и градски, на които те изключително много държат.

Това са високо компетентни и образовани хора, интелигентни хора, които не мислят нищо лошо, те просто са духовни водачи на местното население. С това само ние самите, политиците, службите за сигурност, радикализираме мюсюлманите в България.

И понеже не съм намерила термина на български език, а би ми се искало политиците, парламентът, онези, които правят работещите политики, да помислят за "десекюризация" на мюсюлманите в България. Защото "секюризацията" води до изключително тежки последици както за мюсюлманите, така и за междурелигиозните отношения в страната", изтъква Антонина Желязкова.

Понастоящем политическото представителство на българските мюсюлмани, партията ДПС, преминава през сложен период след изключването на Касим Дал от Централното оперативно бюро и парламентарната група на движението. Как ще се отрази това на избирателите на тази партия?

Антонина Желязкова: "Преди всичко мюсюлманите в България имат един проблем, който им е приоритетен. Това е подмяната на техния вот при избора на духовен водач.

В момента съществуват огромни напрежения около възстановения като водач в Главното мюфтийство Недим Генджев, който е бивш офицер на ДС и който е напълно порочна личност в очите на мюсюлманите в България, защото в най-тежките години на възродителния процес той е бил първо районен мюфтия в Кърджали, после изпратен от репресивните служби като Главен мюфтия, за да извършва безобразия върху мюсюлманите в страната, и сега по някакъв начин чрез съдебната институция той беше възстановен на поста си като председател на настоятелството на мюсюлманите в България. Това е нетърпимо и мисля, че това е приоритетна тема за мюсюлманите.

Колкото до кризите в ДПС, ние никак не обръщаме внимание на личностните деформации, които преживява неговият лидер, един човек, който повече от 20 години е едновластен, авторитарно управляващ не само партията, но и електората, избирателите.

На този всевластен господар му е дошло времето да се оттегли, защото той наистина не цени хората, наистина има съвършено други интереси и не се интересува от нуждите, от икономическата, социалната, политическата интеграция на турците и мюсюлманите в България.

Крайно време е за промяна в ДПС, но това е изключително трудно начинание", казва в заключение Антонина Желязкова.