Случаят "Доктор Стоичков" е поредният епизод от институционалните недомислици в България. Доцент Томов депозира своята оставка в знак на протест. А гражданите? Къде да депозират те своята оставка?
Въпреки очакванията на мнозина, че Бойко Борисов ще вземе отношение по избухналия скандал около удостояването на неговия приятел Христо Стоичков с почетната титла Доктор хонорис кауза, засега това не се е случило.
Вероятно интуицията на министър-председателя и неговият феноменален усет за медийно поведение играят в случая някаква възпираща роля. Борисов не обича да не го обичат. А реакцията на хиляди възмутени българи и техните коментари във всички форуми са еднозначни.
Еднозначна е и реакцията на онази част от академичната общност, която послушно се зае да обслужва приятелските кръгове на властта:
Кой кого манипулира?
В изявление до медиите, разпространено в началото на седмицата ръководството на "автономния" Пловдивски университет изрази своята убеденост, че спорът около връчването на почетното звание издава "неумението ни да се предпазваме от манипулации и различни видове социални експерименти". Очевидно, според авторите на текста, манипулатори са възмутените граждани, а пловдивските академици са жертва на социалната мрежа...
Този прочит на събитията напомня на класическото "Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"... и прилича на някакво обърнато огледало, което размества посоките, знаците и смисъла на случващото се.
Защото последните години наистина изобилстват от доказателства за неумението ни да се предпазваме от манипулации. (Приключилите избори, например, са щедро доказателство за това.)
Последните години изобилстват и от различни видове социални експерименти. Не виртуални, а реални. Изглежда на хората им писна. Стоичков е просто "черешката на сладоледа". И сякаш това обяснява лавинообразната реакция срещу награждаването на този футболен любимец.
Защото "пловдивският академичен епизод" нито е прецедент, нито е върхът на институционалните недомислици в България. Почетни звания, назначения на близки и роднини, кариерни реверанси към послушните, преданите и покорните съпровождат всички правителства през всичките години в най-новата българска история.
Онова, което преля чашата, е както безпардонността в режисьорския почерк на овластените идеолози, така и липсата на каквото и да е приличие в размаха на социалното инженерство, предприето от този кабинет.
Докога ще търпим?
Питам се: Натрупала ли се е критична маса от хора, които вече не искат да мълчат? Натрупала ли се е критична маса от хора, които вече няма какво да губят и вече не се страхуват? Достигнат ли е пределът на търпимост на населението към утвърдената от десетилетия българска норма да бъдат издигани и "коронясвани" приятелите на "нашите приятели"? Или енергията ще се излее във виртуалното пространство и ще умре?
Цветозар Томов депозира своята оставка в знак на протест срещу унижаването на академичната общност. Оставката бе приета и разписана от ректора на Пловдивския университет.
Гражданите на страната няма къде да депозират своята оставка в знак на протест срещу социалния експеримент, в който са въвлечени. Но България ще остане родина включително и на тези, които са решили да я напуснат.
