Богослуженията през Страстната седмица

Б�о �ослуженията през последната седмица преди Пасха припомнят последните дни от земния живот на Иисус Христос, неговите страдания, смърт и погребение.

Тази седмица се нарича "Страстна", т.е. в превод от църковнославянски "Страдалческа". Нарича се и "Велика" поради значението на великите събития, станали през нея.

Богослуженията през тази велика по смисъл и съдържание седмица са украсени с мъдро подбрани пророчески, апостолски и евангелски четива, възвишени, вдъхновени песнопения и дълбокосъдържателни, благоговейни обреди.

Богомолците, присъстващи през тези дни в храма, имат възможност последователно да се пренесат мислено и духовно в Йерусалим, на Елеонската планина, в Сионската горница, в Гетсиманската градина или в градината на Йосиф Ариматейски. Богослуженията през тази седмица сближават с отиващия на доброволни страдания Спасител.

Велики понеделник

В богослуженията през този ден Църквата приканва вярващите да съпътстват Христос, да се разпънат заедно с него, да умрат в негово име за всички житейски наслади.

Като сближава в тайнственото съзерцаване събитията от Стария и Новия Завет, Църквата показва бъдещите страдания на Спасителя в старозаветния предобраз на целомъдрения Йосиф, който, бидейки невинен, бил унизен и продаден в робство от братята си, но после пак бил въздигнат от Бога.

От евангелските събития се припомня изсъхването на безплодната смоковница, която символизира юдейското общество, при което Иисус Христос не намерил истинския плод, а само лицемерната сянка на закона. Тази смоковница е изобличена и прокълната от Него. Тя символизира също така и всяка душа, която не принася плод на покаяние.

Велики вторник

На този ден се припомнят събитията, описани от евангелиста Матей. Богослужението черпи съдържанието си от притчата за десетте девици, за талантите и за Второто Христово пришествие.

Чрез тези възпоменания Църквата напътства вярващите към духовно бодърстване в името на Господните страдания. Към разумното разпореждане на даруваните на хората сили и способности, особено в делата на милосърдието.

Велика сряда

Нощта срещу сряда Господ е прекарал във Витания. В дома на Симон Прокажения, една жена "грешница" е възливала скъпоценно миро върху главата на Спасителя, когато той седял на трапезата.

През това време в съвета на първосвещениците, книжниците и старейшините вече било решено да заловят Спасителя чрез хитрост и предателство и да го убият.

Тук, противоположно на жената грешница и на нейната безкористна постъпка, в неблагодарната душа на Юда, един от дванайсетте ученици на Господа, се зародило престъпното намерение да предаде на беззаконния съвет своя учител.

Затова в църковната служба на Велика сряда се прославя жената грешница и се порицава и проклина сребролюбието и предателството на Юда.

Велики четвъртък

В богослужението на този ден се припомнят събитията, станали преди пътя на Спасителя към дороволните страдания - извършването от Иисус Христос на последната пасхална вечеря, на която той измива краката на учениците си и установява тайнството Евхаристия, както и предаването му.

Църквата призовава вярващите към причастяване с тялото и кръвта на Спасителя.

Евангелското четиво разказва за събитията, станали преди, по време и след Тайната вечеря и е подбрано от евангелистите Матей, Марко и Йоан.

Велики (Разпети) петък

Цялото богослужение е посветено на припомняне на спасителните страдания и кръстната смърт на Богочовека. Всеки час от този ден е нов подвиг при изкупителните страдания на Спасителя.

Като пренася мислено през изминалите векове, Църквата като че ли води към подножието на Христовия кръст, издигнат на Голгота, и превръща ботгомолците в свидетели на мъченията на Спасителя.

Велика събота

На Велика събота Църквата припомня пребъдването на Иисус Христос с тялото си в гроба, слизането му с душата в ада, влизането на разбойника в рая, пребъдването на Сина на престола с Отца и Духа.

Заедно с това вече се напомня и за приближаване на великото събитие Христовото възкресение. Цялото богослужение на Велика събота изразява противоположни чувства - на скръб и надежда, на мъка и радост, на сълзи и светло ликуване.

Църковното богослужение започва през този ден рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото "Христос воскресе!".