Близо 80% одобряват действията на кабинета Борисов

Н�и �иждано високо одобрение сред хората има за действията на новото правителство.

Повечето мерки и намерения на кабинета Борисов срещат подкрепата дори на симпатизанти на опозицията, показват данни от национално представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), направено между 2 и 6 септември сред 816 души.

Общо 96 процента одобряват предложението на правителството да осигури добавки към пенсиите на най-възрастните хора.

90% от анкетираните подкрепят и

намерението на правителството да ревизира всички сделки,

сключени през последната година от предишния кабинет на тройната коалиция начело със Сергей Станишев.

Това, твърдят социолозите от НЦИОМ, означава, че политическото говорене на ГЕРБ и на съмишлениците му в парламента постига засега чуваемост от много широки обществени прослойки.

Изследването регистрира, че интересът към сделките на кабинета на тройната коалиция през последната година не е политически обагрен в зависимост от симпатиите на респондентите. 71% от симпатизиращите на БСП избиратели от градовете, както и две-трети от привържениците на ДПС намират за приемлива ревизия на управленските решения на тройната коалиция от последната година.

Широко одобрение получават идеите за намаляване на разходите за започване на бизнес

- като например намаляването на необходимия капитал при регистрация на ООД (79%), поетапното намаляване на осигурителната тежест (75%) и съкращаването на срока за връщане на ДДС на бизнеса (65%).

Според социолозите допълнителна обществена тежест на тези идеи дава фактът, че позитивно настроени са преди всичко хората от елитните обществени прослойки, които най-добре разбират техния смисъл - гражданите в активна трудова възраст, заможните, висшистите и живеещите в столицата.

Добре се приемат и предложенията на правителството за административна реформа. 67% от запитаните са съгласни с намерението за закриване на държавни агенции и трансформирането им в дирекции към съответните министерства, което ще доведе до свиване в щата на администрацията.

Най-значимият извод от проучването според НЦИОМ се отнася до

оценката за първите крачки на правителството за борба с корупцията и корумпираните лица.

Общо 78% от участвалите в изследването са на мнение, че към момента кабинетът на Бойко Борисов има сериозни намерения да се бори с корупцията.

22% от градското население на страната е на мнение, че към момента МВР е министерството, което работи най-добре. Този дял е получен в отговор на открит въпрос.

МВР и Министерството на финансите в най-голяма степен олицетворяват очакванията за обществени промени.

Хората забелазват и усилията в Министерството на образованието, младежта и науката, в Министерството на отбраната и в Министерството на труда и социалната политика.

Но повече от половината респонденти все още нямат достатъчно впечатления и поради това и мнение за работата на министерските екипи. Трябва да минат поне още месец-два, за да може да има информирано обществено мнение, както и по-реалистични оценки за усилията на министерствата и на техните титуляри. Тогава ще настъпи времето и за регистриране на стартовите рейтинги на новия управленски екип, напомнят от НЦИОМ.

88% от интервюираните одобряват създаването на специализиран фонд за финансиране на трансплантации на българи в чужбина.

Положително е отношението на 54% към идеята за преструктуриране на болничните заведения и превръщането на част от тях в хосписи и рехабилитационни центрове. 53% пък одобряват намерението на правителството да сложи край на безплатната лекарска помощ и лекарства за онези българи, които не се осигуряват към НЗОК.

Против тази идея се обявяват бедните жители на градовете и ромите. 55% от българите не одобряват намерението за въвеждане на регламентирано доплащане от пациентите в болниците. Логично против предложението са най-възрастните граждани над 59 години, слабо образованите, бедните и живеещите в малките градове. Подкрепящи идеята се срещат по-често сред младите и заможните.

Социолозите смятат, че високият кредит на доверие към кабинета благоприятства

реализацията и на някои непопулярни мерки, отлагани дълго време от предишни правителства.

При тяхното осъществяване трябва обаче да се отчитат интересите на онези групи и прослойки, които ще бъдат най-силно засегнати от промените като се намерят и приложат механизми за облекчаване на негативните последици. Диалогът с представителите на тези групи би бил ключ към успеха на реформите.

Мнозинството от българите, живеещи в градовете, са на мнение, че служителите на полицията трябва да се чувстват сигурни за живота си, за да вършат мотивирано и всеотдайно работата си. В този смисъл

70% приемат като добро решение въвеждането на бойни патрони.

Според 68%, бойните патрони ще допринесат и за по-голям ефект от борбата с престъпността у нас. Страхът от възмездие „на място" вероятно ще респектира поне на първо време престъпниците.

По-често от останалите, зад идеята за боравене с бойни патрони от страна на българската полиция застават мъжете, образованите респонденти, заможните жители на градовете.

Най-много несъгласни с преминаването на полицията към бойни патрони има сред ромите и сред нискообразованите. Преминаването от стоп-патрони на бойни би имало много дълбок психологически ефект върху населението.

Този акт би изглеждал като грижа за опазване живота на полицаите, които често се оказват жертви в сблъсъка с престъпниците през последните години.

Хората обаче правят две много важни уговорки, без които, според тях не може да се премине към ползване на бойни патрони от полицията: 92% от интервюираните се обявяват за законов регламент на случаите, в които полицаите ще могат да използват бойни патрони. Според 54% е задължително преди да се въведат бойните патрони да се работи за повишаване на подготовката на полицаите за използването им, за да се минимизира риска от инциденти.

Въпреки направените уговорки, ползването на бойни патрони от българските полицаи няма алтернатива в общественото мнение. Именно това е начинът, според обикновените хора, държавата ясно да покаже на чия страна е в ожесточената борба с престъпността.

90% от участвалите в изследването на НЦИОМ подкрепят идеята да се увеличи броят на патрулиращите пешеходни полицаи. В подобна идея те виждат възможност за ефективна превенция и адекватност на действията по отношение на престъпността на всички нива - от битовата, до сериозните и големи престъпления.

Общо 22% с отговорите си определят действията на правителството като пиар акция.