Гласуваните промени определят как да се процедира с дипломатическите служители, заемащи публични длъжности, за които към влизане в сила на новия закон вече е установена принадлежност по реда на Закона за досиетата (Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА).
Те няма да бъдат лишени от правото на труд.
В новите тестове на закона се казва, че "министърът на външните работи отзовава дипломатите, заели публични постове в МВнР, които са били сътрудници на Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия".
След като отзове дипломата, министърът го преназначава на друга длъжност в дипломатическата служба.
С поправките в закона се разширява кръгът на случаите, при които министърът на външните работи прекратява едностранно без предизвестие трудовото или служебното правоотношение. Предвижда се това да стане, след като на служител бъде отказано или отнето разрешение за достъп до класифицирана информация, когато то се изисква по длъжностната му характеристика.
Без предизвестие може да се прекрати и правоотношението, ако служителят откаже да подаде документи за проучване по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
По време на двучасовите дебати по тези текстове БСП и ДСП настояваха те да отпаднат. Ангел Найденов от БСП обяви, че
левицата ще внесе жалба до Конституционния съд.
Той повтори познатата теза на БСП, че не може да се поставя знак на равенство между доносниците и хора, които са служили на българското разузнаване.
За бившия министър-председател Сергей Станишев "порокът на този текст е, че вменява колективна вина". Според него промените реполитизират МВнР и го превръщат в "лична бащиния на министър Николай Младенов".
Депутати от ДПС заявиха, че не искат да се рестартира процедурата по лустрация, защото, ако трябва да има такава, е необходим или закон за лустрацията, или поправка в конституцията.
Председателят на парламентарната комисия по външните работи Доброслав Димитров от ГЕРБ отговори, че
тезата за смесване между доносниците и хората, служили на държавата, не е аргумент.
"Вие сте гласували закона за установяване на принадлежност към бившите спецслужби", напомни на опонентите си от бившата тройна коалиция Димитров.
Според Павел Шопов от "Атака" целта на новия текст била да се назначат нови хора, може би млади, които да бъдат послушни. Според него "и в момента на висши държавни постове у нас има бивши агенти".
Като "първа стъпка в правилна посока" окачестви промените в закона Лъчезар Тошев от СДС, но същевременно посочи, че това е крайно недостатъчно за реформиране на МВнР, защото засяга само най-висшата част от дипломатическото ведомство.
Иван Костов от ДСБ призова да се спести на хората, с обявена принадлежност към ДС, "неудобството да защитават интересите на Република България".
Министър Младенов посочи, че трябва ясно и категорично да се заяви, че се прекъсва връзката с ДС.
"През последните 20 години процентът на хората, свързани с бившите спецслужби, които са представлявали страната ни, се е увеличавал, вместо да намалява.
Не можем да позволим тези зависими хора да продължат да управляват една система", категоричен е Младенов.
Българските дипломати се срамуват да застанат зад българските граждани и компании в чужбина, заяви Николай Младенов.
Искам българските дипломати да не се срамуват да правят неща, за които техните чуждестранни колеги не се замислят, обясни външният министър. Според него безапелативната защита на българските интереси трябва да е в основата на дипломатическата служба.
В промените за първи път се дава точна дефиниция на дипломатическата служба, подчерта Николай Младенов. И допълни, че в предлаганите изменения са посочени три важни приоритета - защита на националните интереси, защита на интересите на българските граждани и защита на интересите на българските лица в чужбина.
С промените се разширяват правомощията на министъра на външните работи
при прекратяване на трудово или служебно правоотношение едностранно и без предизвестие.
Тези изменения са актуализирани във връзка с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на Закона за досиетата.
Министърът на външните работи ще ръководи българската политика за международно развитие и сътрудничество.
От левицата твърдят, че тези промени дават право на министъра да упражнява функции в целия спектър на международните отношения, а това противоречало на конституцията.
Живко Тодоров от ГЕРБ каза, че досегашната правна рамка не дава ясна представа как министърът ръководи дипломатическите ни служби и как координира международната политика. Той посочи, че въвеждането на функциите на министъра в закон не е прецедент, защото в закона за МВР и за отбраната ясно са регламентирани правомощията на съответните министри.
Асен Агов от ДСБ заяви, че досега всички министри в различни правителства у нас са водили "самосиндикално" външната политика в собствените си ресори.
"Ако бях на мястото на опозицията, щях да съм доволен, че правомощията на един министър се дефинират ясно. Това ще даде възможност за по-добър контрол на действията му", категоричен беше министър Младенов.
В законопроекта се регламентира създаването на Държавен културен институт като юридическо лице към МВнР със седалище в София.
Предмет на дейност на института е поддържането, разширяването и представянето на Художествения фонд на министерството, както и подпомагане на задграничните представителства при осъществяване на проекти и програми за разпространение на българското духовно и културно-историческо наследство.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
