Пс стъпните групировки, специализирали се в "клонирането" на дебитни карти и източването на пари, са предимно от България и Румъния.
Защо именно от тези две държави и какви са триковете на престъпниците?
Престъпността, свързана с източването на банкови карти, не познава граници.
Често мястото, на което се извършва кражбата на данни от банкомат, и мястото, където се изтеглят пари с клонирана дебитна карта, са в две различни държави.
На този вид престъпност може да се противодейства само със сътрудничество между полицейските служби в целия ЕС.
Тези изводи карат европейските експерти да търсят общи стратегии за борба срещу така наречения "скиминг".
Престъпниците - висококвалифицирани
Престъпниците използват супермодерна снимачна техника, с която "крадат" данни от оригиналните дебитни карти.
Това става чрез монтиране на скрити миникамери директно над клавиатурата на банкомата.
Миникамери се монтират също така и върху устройството, отварящо чрез личната дебитна карта вратата на банката след края на работното време.
Откраднатите по този начин данни се нанасят със специално устройство върху празни пластмасови карти.
Така функционира "клонирането" на дебитни карти и източването на пари от банкови сметки по цял свят. Целият престъпен цикъл се извършва от едни и същи банди, действащи в международен мащаб. Голяма част от престъпниците са от България и Румъния.
На какво се дължи това?
"Те изучават този вид техника в университета. Завършвайки го, започват да си търсят работа, но това се оказва мъчително начинание заради конюнктурата в момента.
Така че в крайна сметка тези хора започват да работят за престъпни групировки", обяснява Гералд Щалер, шеф на австрийската служба за борба срещу организираната престъпност.
Само в Германия за първите четири месеца на тази година е имало над 1000 атаки срещу банкомати. През миналата година са пострадали над 100 хил. души.
Щетите се изчисляват на 40 млн. евро. Най-често "клонирани" дебитни карти са били използвани за източване на пари в Италия, България и Румъния, сочат данните на Германската служба за борба срещу престъпността.
Ахилесовата пета
Според шефа на службата Йорг Цирке едно от слабите места на дебитните карти е магнитната лента, която съдържа цялата банкова информация и може да бъде разчетена много лесно. По-сигурният вариант - с чип - ще бъде въведен от началото на идната година в целия ЕС.
Само че магнитната лента ще остане, защото в противен случай дебитната карта няма да може да се използва навсякъде по света.
"Ние искаме пълно премахване на магнитната лента върху дебитните карти.
С други думи: банковите клиенти ще използват дебитни карти, снабдени само с чип. Извън границите на ЕС ще им е нужна втора дебитна карта с магнитна лента", казва Йорг Цирке, шеф на германската служба за борба срещу престъпността.
Експертите от застрахователната сфера са обаче скептично настроени. Според тях най-добрият вариант е въвеждането на чип за дебитните карти в цял свят. За това обаче ще е нужно доста време.
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
