Повечето българи не ги харесват. Но причината за общественото мнение не е само в сумрачния преход.
Бизнесмените сами са си виновни - вместо да разкажат историята на усилията и успеха си, оставиха най-съмнителните си събратя да разказват по медиите истории за марковите си обувки.
Няма как да е инакъв резултатът. Половината българи не харесват богатите в тая държава. Другата половина смятат, че за напредъка на самата държава е важно да има богати и успели.
Едните мислят за оная половина от богатите, които разхождат лъскави коли и дрехи, платени със съмнителни пари. Другите мислят за оная половина от богатите, които са спечелили пари, име и доверие с работа, знания и прозорливост. Както се казваше в социалистическата поезия: два свята - единият е излишен.
Разделеното обществено мнение е ясно по проценти от социологическото проучване*.
В тънката прослойка на състоятелните обаче само господ знае колко са хората, които си изкарват с честен труд парите, и хората, които не могат да обяснят нито първия милион, нито следващите.
Магистратите не знаят, защото досега няма осъдени за крупни финансови престъпления.
Тук-там се среща по някой трафикант на дрога или бели робини, който излежава присъда, а прословутата комисия "Кушлев" иска конфискация на незаконно придобитото му имущество.
Всъщност и това е част от резултата - усещането за липса на справедливост кара хората да мислят за богатите като за нечестни.
Данните от националното проучване на "Маркет линкс" показват, че
53,5% смятат успелите и богати за отрицателни герои
Най-лесното е да обясним числото с доморасла народопсихология - българинът е завистлив, винаги вижда лошото, със злоба към по-състоятелните оправдава собствения си мързел и неуспех. Но не е само това.
Да не се обичат богатите е традиция, защото в българската история от 130 години насам са известни повече хора, забогатели от корупция, власт, погазване на закона, отколкото с труд и предвидливост.
Традиция е след Освобождението всеки управник да сдава държавния си пост по-богат.
Още в началото на 20 век има осъдени за откровени кражби на обществени пари. В честните разкази за големите предприемачи все някъде се среща голяма сделка, осигурена от партийни приятели.
Чорбаджията изедник е главен герой и в българската литература. Опитайте се да си спомните колко положителни образи на богаташи има в класиката. Един чорбаджи Марко в "Под игото", ама той е епизодичен герой. За разлика от чорбаджи Нено в "Мамино детенце", да речем, който е главен и отрицателен.
Това при капитализма. През 45-те години социализъм за богати минаваха партийните и стопанските номенклатури. Повечето от тях съвсем не убеждаваха подопечния си народ, че са избрани мъдро да го ръководят и доволно да печелят благодарение на способностите си.
А последните 20 години са последното, което може да убеди българите, че богати станаха само знаещите и можещите.
Като се почне от легендите за куфарчетата с пари, раздавани от бившата власт на довереници, мине се през откровеното източване на държавни предприятия от избрани частници, застанали на входа и изхода (ако не помните, схемата е: доставяш скъпо суровини, изкупуваш евтино готова продукция и я пласираш с гигантска печалба), та се стигне до приватизацията на безценица, заменките, концесиите, обществените поръчки на баснословни цени.
Всичко това работи в полза на отговора, че богатите са хора, спечелили парите си по нечестен начин.
За да се вдигне процентът до 41,5, допринасят откровените престъпници, които от слабостта на държавата натрупаха пари с контрабанда, дрога, рекет, кражби. На тях същата държава позволи "да си отрежат опашката" (по прословутия израз от 1995 г. на разстреляния президент на "Мулти" Илия Павлов) и, без никой да пита откъде са им милионите, те ги вложиха в легален бизнес.
Изреждането на тези факти прави онези 41,5% даже учудващо ниско число.
А какво да кажем за 12-те процента, които смятат, че богатите са парвенюта, които парадират с парите си. За да се удържиш да избереш такъв отговор, трябва никога да не си чел дописка в уж сериозен всекидневник за някой благотворителен бал.
Там някакви измислени ВИП персони разказват напоително с какви маркови тоалети са се явили и с какви засукани манджи са се гощавали. А накрая измислен светски хроникьор съобщава, че са събрали за сирачетата 10-ина хиляди лева - по-малко, отколкото струват само марковите чорапи на присъстващите.
Вярно, че в този вид пошли репортажи се спрягат имената на няма и 20-ина двойки бизнесмени и съпругите им, но пък дописките се публикуват достатъчно често и охотно, за да създадат впечатление, че това са богатите българи.
Впрочем това също е 20-годишна традиция. С първите по-съществени пари, спечелени в началото на 90-те, нови богати смениха (в тази последователност) соцколите, соцпанелките и соцсъпругите, а след това осребриха мечтата си да ги пишат във вестника.
Та на този фон няма нищо чудно, че само 3,7% от българите смятат богатите за хора, които допринасят за националното ни самочувствие.
Нито че само 9,9% казват, че са успели образованите - това просто не е вярно.
Вярно е обаче, че мнозина от богатите са достатъчно интелигентни, за да се образоват непрекъснато - не като вземат дипломи, а като четат непрекъснато за новото в своя бизнес, за световните тенденции в икономиката, финансите, мениджмънта.
Истински интересните в социологическото изследване са онези
21,7%, които смятат, че успелите и богати хора са важни
и колкото са повече, толкова е по-добре за обществото. На пръв поглед числото е стряскащо малко - отговорът звучи правилно като аксиома, пък го избират само 1/5.
Обнадеждаваща част обаче. Ето защо:
- Така отговарят по-младите и по-образованите. В демографските характеристики се вижда ясно, че одобрението към успелите и богатите намалява с покачване на възрастта.
И обратно: нараства убеждението, че парите са натрупани нечестно - така мислят 32,3% от анкетираните от 18 до 35 години, 40,5% от 36 до 59 години и 52,8% над 60 години.
Същото казват 58,4% от хората с основно образование, 42% - със средно, и само 30,5% от висшистите.
- По-квалифицираните са по-благосклонни към успелите и богатите. Обяснимо е, че 40% от хората със собствен бизнес и 77% от мениджърите избират положителен отговор. Но така мислят 26% от работещите в частни фирми и 28,5% от държавните служители.
Изглежда е съществено да си образован и активен човек, за да разбираш, че дори да си свидетел на сумрачния български преход, не трябва да мислиш за успелите и богати като за задължително нечестни.
Има хиляди предприемачи, юристи, специалисти в различни браншове, които с много работа, познания, предвидливост, смелост печелят добре от собствен бизнес или на високи позиции като наемни служители.
И дори да си свидетел на противоречивия български преход, вероятно е въпрос на интелигентност, за да си даваш сметка, че даже да е верен митът за прословутите куфарчета с пари, раздавани в зората на демокрацията, някои от получателите са ги умножили, а други са ги похарчили безпросветно.
Вярно, че при приватизацията немалко приближени се уредиха със собственост на безценица, но някои направиха с нея успешен бизнес, а други доведоха успешни предприятия до фалит.
Изглежда съществено да си чел и нещо друго освен масови вестници, за да си научил истории на хора, които с труд и почтеност са изградили бизнес и са спечелили парите си.(Впрочем тук грехът си е на стойностните български предприемачи и мениджъри - много от тях с мъка се съгласяват да говорят. За сметка на тяхното мълчание лица с доста съмнителен бизнес с охота и маркови обувки шестват из медиите, представяйки се за истинските строители на съвременна България.)
Това социологическо изследване само привидно е за отношението към успелите и богати. То всъщност е за ценностите на обществото.
Може Европейската комисия да е недоволна от правосъдната система в България, но по-страшна е вярата на българите, че в България няма справедливост и че зад "всяко голямо богатство се крие по едно голямо (ненаказано) престъпление" (по Балзак).
Пак Брюксел критикува корупцията, но по-разрушително е убеждението, че няма как да успееш в бизнеса, ако не даваш рушвети или ако не си в "обръча от фирми" на властимащите (по Доган).
Ако на всичко това не се сложи край тук и сега, няма надежда, че обществото ще стане по-успешно и богато.
* Социологическото изследване е проведено през август от "Маркет линкс" по поръчка на списание "Мениджър". То е националнопредставително за пълнолетното население - анкетирани са 1137 души в цялата страна.
