Анализатори: Накъде върви България?

Б�к �када на модела на прехода, поради неговата пълна изчерпаност и дълбока криза - това констатира политологът Огнян Минчев от Институт за регионални и международни изследвания.

Минчев и негови колеги анализатори участваха в дебат на тема "Между протестите и изборите - накъде върви България?" в Националния пресклуб на БТА.

Самозапалванията, според Огнян Минчев, са част от симптоматиката за изчерпването на модела на прехода. В момента обаче няма достатъчен политически ресурс, който да скъса олигархичните връзки, няма нова политическа сила, която да може да създаде нов тип на управление, както искат протестиращите.

Минчев е категоричен,че на България й е необходима по-ясна европейска подкрепа.

ГЕРБ загуби, защото не се грижеше за обществото, а същевременно управляващите говореха обратното, плюс полицейщина и кадрова немощ, така обясни падането на кабинета "Борисов" Антоний Тодоров от Българска асоциация за политически науки.

Петър-Емил Митев - Институт за социални ценности и структури "Иван Хаджийски" твърди, че една от първите задачи на новото, 42-ро Народно събрание, би трябвало да бъде Закон за гражданската инициатива, в който да влизат референдумите и създаването на граждански групи.

Според проф. Митев най-изненадан от развоя на протестите е бил този, който би трябвало да бъде най-информиран - Бойко Борисов.

Един от плюсовете на народното недоволство е отрезвителният ефект върху "отличниците", които, по думите на Митев, се оказват скъсани на вътрешния и на външния изпит (Шенген).

Положителното е това, че е сложен край на пълзящия авторитаризъм на триумвирата Борисов - Дянков - Цветанов, отбеляза политологът. Според него, е реално БСП да спечели предсрочния вот, но това би било пирова победа, защото проблемът е да се установи политическа стабилност, която да позволи да се излезе от сегашната политическа конюнктура.

Ефектът от масовите протести може да изчезне или да бъде минимален, ако не се канализират в реален политически субект. Гражданското недоволство е с акцент най-вече върху смяната на политическия модел на прехода, който социолози обобщават като икономико-политически олигархичен контрол върху държавата, клиентелистко-кланова система на правене на политика - до такъв обобщен извод се стигна в дебата.

Според политолозите на сцената вече има нов протестиращ - новите млади, родени в началото на прехода, които сега показват чувствителност към неговите социални измерения.

Към тях се прибавят и т.нар. нови бедни в резултат на кризата от 2009-2013 г. , както и хора от дребния и среден бизнес, засегнати от управлението и от икономическата ситуация, коментира Георги Карасимеонов от Институт за политически и правни изследвания.

По думите му, виждаме нов, интелигентен протестиращ. Според Карасимеонов Бойко Борисов е избягал не само под натиска на протестите, но и заради реалното икономическо състояние в страната, многото нереализирани обещания за реформи - най-вече в здравеопазването, образованието, енергетиката - теми, върху които ще се фокусират политическите партии в предизборния период.

Карасимеонов обаче предрича и сложна ситуация във времето до вота. От една страна, ще има правителство, което няма да има подкрепа от Народното събрание, а само от президента, а той, според Георги Карасимеонов, все още "учи занаята", утвърждава се като политик.

Очаква се и остра атака към служебния кабинет. В съчетание с неясната електорална подкрепа може да се стигне до т.нар. блокиран парламент. Патова ситуация за съставяне на коалиционен или програмен кабинет, още по-сложен за формиране отправителството на тройната коалиция, обясни политологът.

Според анализа на ръководителя на регионалното бюро на фондация "Фридрих Еберт" - Регине Шуберт, протестите в България са показали, че гражданите вече не искат да приемат мълчаливо неприятните обстоятелства. Процесите днес са и шанс за демокрацията у вас, но крият и опасности, подчерта тя. Според нея не е демократично партиите да бъдат изключвани от гражданските събрания.