9% от българите не знаят какво да правят по време на земетресение

Е�а �а 9% от българите не знаят какво да правят по време на земетресение, разкриват резултатите от проучване на НЦИОМ във връзка със земния трус от 22 май.

1000 пълнолетни жители на страната в 86 населени места са били интервюирани по домовете им.

Сред неинформираните преобладават бедни и нискообразовани хора, роми, но също така и жители на столицата.

Най-масовата реакция (при 58% от населението) е да се напусне сградата и да се застане на разстояние от нея.

Това твърдят, че ще направят най-често мъжете, нискообразованите хора и жителите на малките градове и селата.

40% избират безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът.

Подобен отговор дават най-често жените, най-възрастните, високообразованите хора и жителите на градовете - областни центрове.

Независимо дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7% от интервюираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електрозахранването и др.

Ето какъв е редът за действие в случай на земетресение.

Основните източници на информация за това как се развива ситуацията в случай на земетресение за интервюираните са: телевизиите (46%), радиостанциите (26%) и интернет (14%).

От телевизиите предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите респонденти.

Радиото е основен източник на информация предимно за хората на възраст между 50 и 59 години, както и за жителите на големите градове.

Интернет е предпочитан от хората на възраст под 50 години, от високообразованите и от заможните респонденти.

За 7% от анкетираните основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.

Всеки десети българин не знае откъде да се информира за развитието на ситуацията.

По-често от останалите това твърдят нискообразовани и бедни хора, както и представители на етническите малцинства.

26% признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7% твърдят, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.

Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.

Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. Това твърдят 22%.

На местната власт разчитат най-възрастните респонденти, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19%, а 17% биха потърсили Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР.

Други 11% твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството.

Високообразованите, хората на възраст между 40 и 49 години и заможните жители на страната биха търсили помощ от телефон 112 и ГД "Пожарна безопасност и защита на населението".