11
Над 60% от българите имат ограничена здравна грамотност - т.е. търсене, намиране, разбиране на здравна информация.

Данните са от проучване, започнало на 1 януари 2009 г. и продължило 32 месеца сред осем европейски държави, включително България. То е по поръчка на Европейската комисия.

Те бяха представени днес от проф. Елена Шипковенска, ръководител на катедрата по превантивна медицина към Факултета по обществено здраве в Медицинския университет.

В изследването са участвали и 1002 българи над 15-годишна възраст.

Най-ниска степен на здравна грамотност е установена в България и Испания. На първо място пък са Холандия, Ирландия и Полша.

51 на сто от анкетираните се затрудняват при разбирането на здравна информация, публикувана в медиите.

Най-трудно намират и разбират такава информация хората над 55-годишна възраст, безработните и тези с нисък социален статус и нисък образователен ценз.

81 на сто твърдят, че разбират какво им говори лекарят, но се оказва, че всеки трети не знае към какъв специалист да се обърне за помощ при спешен случай.

Неразбирането на информацията от медицинските лица пък се състои в това, че пациентът не е наясно как точно ще протече лечението му и какви процедури му предстоят.

Данните за профилактиката на болестите пък се оказва разнопосочна и още по-трудна за разбиране.

За България проучването сочи, че най-образованите лица живеят в големите градове на страната, като високият социален статус и образование кореспондират с висока здравна грамотност при 71 на сто от участниците.

Ниската грамотност води до влошено здравно състояние на населението, до увеличаване на риска от пациентски и лекарски грешки, до увеличаване на хоспитализациите и до нарастване на публичните и личните разходи за здравеопазване, коментира и доц. Кънчо Чамов, ръководител на катедрата по здравен мениджмънт към ФОЗ.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@