35 години от нападението с "българския чадър"

Н а 7 септември се навършват 35 години от смъртоносното нападение над емигриралия във Великобритания български писател и журналист Георги Марков.

През 1978 г. на моста "Ватерло" над Темза Марков е наранен в дясното бедро от съчма, изстреляна от чадъра на човек, с когото се разминава. 

Съчмата е съдържала силнодействащата отрова рицин. Четири дни по-късно Марков издъхва в болницата "Сейнт Джеймс" в британската столица. 

Атаката ражда нерадостния термин "български чадър".

Марков е погребан в гробището на Уитчърч Кеноникорум, Югозападна Англия.

След смъртта му емигрантски среди и съпругата му Анабел издават на български и английски "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те се разпространяват като самиздат, а официално са публикувани през 1990 г. През 2005 и 2008 г. "Задочните репортажи" бяха преиздадени.
 
Убийството на Георги Марков става символ на съветските интриги в разгара на Студената война.

Загадката около неговото убийство обаче продължава да не е разгадана. 

През пролетта режисьорът Клаус Дексел представи в София документалния си филм "Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър", който опитва да разплете мистерията.  

Мотивите за убийството идват от София, технологията - от Москва, а най-вероятният извършител - от Копенхаген. Мишената е един писател, който трябва да замлъкне, отбелязват от екипа на филма.

Основното послание е, че има няколко причини убийството да не е разкрито - унищожаването на досиетата в България, лошото партньорство между следователите, както и съзнателното прикриване на информация от страна на британските служби.

Това е първият филм, в който се посочва, че убиецът не е бил сам,

а е имало екип от четирима или петима души, българи или руснаци.

Българската страна е отказала да предостави на датските власти изискваните документи, за да бъде задържан един от заподозрените за убийството на Георги Марков - Франческо Гулино, сподели Дексел. 

Екипът на филма успява да намери Гулино - мъжът, криещ се зад агентурното име Пикадили, и да разговаря с него.  

Гулино е от италиански произход, но с датско гражданство. Вече е възрастен , но и до момента е на свобода и се занимава с търговия с картини и антикварни предмети. 

"Поведението му е арогантно, както на всички сътрудници на тайните служби, обучавани да избягват отговори. Затова не трябва да се слушат думите му, а да се гледат очите му - от тях може да се научи повече", казва Дексел.