3/4 от българите ще посрещнат Нова година у дома

76% от българите планират да посрещнат Новата година в къщи.

По-често от останалите у дома ще празнуват възрастните над 60 години, пенсионерите, живеещите в малките градове и селата, както и респондентите с по-ниски доходи, сочат данни от национално представително изследване на НЦИОМ.

10% от участвалите в изследването все още не са решили къде ще бъдат в новогодишната вечер – това са предимно младежи на възраст до 29 години, учащи и столичани.

В ресторант или клуб ще празнуват 5% от участвалите в изследването. По-често така ще постъпят хората, които живеят без лишения.

Общо 6% от интервюираните възнамеряват да пътуват за новогодишните празници – до друго населено място в страната, до зимен курорт или в чужбина. 1% от респондентите ще отидат на концерт или на площада.

1% от интервюираните твърдят, че ще работят на Нова година.

И през тази година няма съществена разлика в намеренията на българите за посрещане на Новата година, в сравнение с предишните години.

Сравнително без промяна, въпреки инфлацията, остават и предвидените за празнуване средства.

Една трета от интервюираните (32%) са предвидили сума между 50 и 100 лв., 28% – между 20 и 50 лв. Близо една пета от хората ще отделят суми над 100 лв., а 15% – до 20 лв. 7% от участвалите в изследването посочват, че нямат възможност да отделят средства, за да празнуват.

Когато става въпрос за парите, заделени за подаръци на близките, 53% от българите твърдят, че ще се вместят в суми между 20 и 100 лв. 19% ще купят подаръци на стойност до 20 лв., а 11% – за повече от 100 лв.

17% от интервюираните няма да отделят пари за подаръци. 34% от участвалите в изследването твърдят, че са предвидили да дадат средства за благотворителност. По-често от останалите това възнамеряват да направят хора на възраст между 40 и 49 години, респонденти с висше образование, жители на областните градове и хора с доходи над 290 лв. на човек от домакинството.

44% не възнамеряват да правят парични или предметни дарения (предимно защото доходите им не го позволяват), а 22% все още не са решили дали да подкрепят някоя благотворителна кауза, или не.

Обществените очаквания към бъдещето на страната, както и към персоналната перспектива на българите през 2013 г. са белязани от умерен оптимизъм.

43% от българите очакват по-добра 2013 г. за страната, а други 7% се надяват новата година да е поне толкова добра, колкото отминаващата.

Всеки пети българин очаква новата година да е по-лоша за страната от отминаващата, а всеки четвърти посочва, че тя ще бъде точно толкова лоша, колкото е била 2012 г.

Сред хората с оптимистични нагласи преобладават младите и образованите българи, както и хората със стандарт над средния.

Негативни очаквания декларират главно хора на възраст над 50 години, респонденти с нисък стандарт и ниско образование.

Вторичният прочит на данните показва, че хората оценяват състоянието на страната главно през призмата на собственото си благополучие.

Очакванията към новата година в личен план са малко по-благоприятни от тези за страната като цяло.

44% от българите очакват да живеят по-добре през новата година, а 18% – по-зле.

Социално-демографският профил на хората, които имат позитивни очаквания към личната си перспектива не се е променил за последните години.

Подобни нагласи регистрираме предимно сред хора на възраст до 39 години, сред високо образовани и заможни българи.

В сравнение с времето отпреди една година, и днес най-големи песимисти продължават да бъдат хората, които трудно се справят с предизвикателствата на кризата – респондентите на възраст над 50 години, нискообразованите, крайно бедните и хората от ромското малцинство, съобщават от НЦИОМ.