На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет на БКП Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на партията, след като е управлявал еднолично в продължение на 33 години.
Само часове по-рано в Германия е паднала Берлинската стена.
Със свалянето му от власт започват политическите промени в България и преходът на страната към демокрация и пазарна икономика.
Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено дори от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.Искането за оставка пък е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
На Живков не е дадена възможност за заключителни думи.
Централният комитет утвърждава Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП.
Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.
На 17 ноември, при първото заседание на Парламента след пленума, предавано пряко по телевизията, за председател на Държавния съвет е избран Петър Младенов.
Депутатите решават да бъдат премахнати от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.
Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г.
През месец юни 1990 г. в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори след 45 години тоталитарна система.
Тодор Живков умира на 5 август 1998 г., без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление.
