Н ационалната служба за охрана (НСО) ще въведе мерки за сигурност в района около Паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека в София по повод честванията на 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Програмата за официалното отбелязване на празника в столицата ще започне в 10:30 часа с тържествено шествие от Археологическия музей. В 11:00 часа пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ ще се проведе официалната церемония.
Достъпът на граждани до зоната за сигурност ще бъде осигуряван от 09:00 часа през два пункта за проверка:
- на ул. „Шипка“ срещу Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на
- бул. „Васил Левски“ срещу Националната художествена академия.
От НСО посочват, че гражданите ще бъдат проверявани с металдетектори и скенери за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви, леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия.
Хора с обемист багаж няма да бъдат допускани в зоната за сигурност. Ограничаван ще бъде и достъпът на лица във видимо неадекватно състояние.
За времето от 09:00 до 13:00 часа ще бъде въведена забрана за използване на безпилотни летателни системи (дронове) в района.
Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност е официален празник в България, честван ежегодно на 24 май. Той е посветен на делото на солунските братя Кирил и Методий, създатели на първата славянска азбука – глаголицата, и на техните ученици, които разпространяват писмеността сред славянските народи. Празникът символизира постиженията в областта на образованието, науката и изкуството, както и историческата роля на България в опазването и развитието на славянската писменост.
Светите братя Кирил (Константин-Кирил Философ, ок. 827–869 г.) и Методий (ок. 815–885 г.) са родом от Солун, Византия. Те са високообразовани духовници и просветители, които през IX век създават глаголицата – първата азбука, пригодена за фонетичните особености на славянския език. С подкрепата на византийския император Михаил III и патриарх Фотий, през 863 г. те предприемат Моравската мисия, където превеждат богослужебни книги от гръцки на старославянски език, полагайки основите на славянската книжовност. Тяхното дело позволява на славяните да четат и пишат на свой език, което има огромно значение за формирането на тяхната културна и религиозна идентичност.
След смъртта на Кирил и Методий и прогонването на техните ученици от Моравия, България става основен център за съхранение и разпространение на славянската писменост. По времето на княз Борис I и цар Симеон Велики, учениците на братята като Климент Охридски и Наум Преславски намират убежище и създават книжовни школи в Охрид и Преслав. Именно в тези школи глаголицата е постепенно заменена с по-практичната кирилица, която днес се използва от милиони хора по света, включително и в България.
Първите организирани чествания на Кирил и Методий в България датират от епохата на Възраждането. През 1851 г. в Пловдив, по инициатива на Найден Геров, се организира първото училищно тържество в тяхна чест. Празникът бързо се утвърждава като символ на стремежа към просвета и национално самосъзнание. След Освобождението на България от османско владичество, 24 май е обявен за официален празник, а от 1990 г. е и национален празник.
Днес 24 май се отбелязва с големи тържества в цяла България. Организират се ученически паради, тържествени шествия, културни прояви, концерти и изложби. В деня на празника се връчват държавни отличия и награди за принос в развитието на образованието, науката и културата. 24 май е един от най-обичаните български празници, олицетворяващ стремежа към знание, запазването на българската идентичност и неразривната връзка с корените на славянската цивилизация.
