П рез четвъртото тримесечие на 2022 г. (40-ата - 52-ата седмица) броят на починалите е 26 078, а коефициентът на обща смъртност - 15.3‰.
Смъртността при мъжете е по-висока (16.4‰) в сравнение с тази при жените (14.3‰).
Смъртните случаи намаляват с 20 305, или с 43.8% спрямо същия период на 2021 г., а спрямо третото тримесечие на 2022 г. нарастват със 783, или с 3.1%.
Най-висока смъртност през четвъртото тримесечие на 2022 г. е регистрирана през 44-ата седмица (31 октомври - 6 ноември) - 2 090 лица, или 16.0 на 1 000 души от средногодишното население, а най-малка - през 47-ата седмица - 1 879 лица, или 14.4‰.
Прирастът на смъртните случаи по седмици през четвъртото тримесечие на 2022 г. спрямо средноседмичните стойности за периода 2017 - 2021 г. варира в границите от (-267) до (-972) броя. Най-голямо е намалението на смъртните случаи през 47-ата седмица - 972 случая, или смъртността намалява с 14.4% спрямо базовия период (2017 - 2021 година).
През четвъртото тримесечие на периода 2017 - 2022 г. възрастовото разпределение на починалите се запазва сравнително еднакво във възрастовите групи. Наблюдава се слаб спад на относителния дял на починалите във възрастовите групи от 40 до 69 години.
През четвъртото тримесечие на 2022 г. в сравнение със същия периода на 2021 г. във всички области на страната се наблюдава намаление в броя на починалите. С най-голям спад са областите Видин
(-51.1%), Благоевград (-51.0%) и Монтана (-49.4%), а с най-малък - областите Кърджали (-32.3%), Смолян (-37.8%), и Бургас (-37.9%).
Починали през четвъртото тримесечие на 2021 и 2022 г. по области
Методологични бележки
Обхват
В съвкупността на починалите се включват всички, чието обичайно местоживеене (настоящ адрес) е в Република България независимо от мястото на смъртта.
Понятия и дефиниции
Събитието „смърт“ е прекъсване на жизнените функции на организма без възможност за тяхното възстановяване.
Географски обхват (територия)
При статистическата обработка на данните за смъртността починалите са разпределени в регионален аспект според административно-териториалното деление на страната към края на отчетния период (населени места, общини, области и статистически райони) по „настоящ адрес“.
Източници на данни
Източник на данните за починалите лица е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). Умиранията се регистрират чрез документ образец „Съобщение за смърт“. Въз основа на него и не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта се създава Акт за смърт. Електронните актове за смърт се изпращат ежемесечно (от април 2020 г. ежеседмично) от ГД ГРАО при МРРБ на НСИ. Данните се обработват, редактират и валидират посредством Информационна система „Демография“ съгласно заложените в системата правила за валидация и контрол при обработката на демографските събития. По този начин се осигурява пълен обхват на събитията „смърт“ за България за една календарна година в съответствие с дефинициите и изискванията на Регламент (ЕС)
№ 1260/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно европейската демографска статистика.
Основни показатели
Коефициент на обща смъртност (‰)
Показва броя на починалите на 1 000 души от средногодишното население. Изчислява се в промили като отношение на броя на починалите през годината и средногодишния брой на населението през същата година.
Коефициент на общата смъртност за части от годината (‰)
Изчислява се в промили като отношение на броя на лицата, починали през съответния период (седмица, месец, тримесечие), към средногодишното население, умножено по 365 и разделено на броя на дните през съответния период.
Прираст на починалите (Excess mortality)
Изчислява се като абсолютна разлика между броя на починалите през дадена седмица и петгодишен осреднен брой на починалите за съответните седмици на предходен период.
