П арламентът преодоля ветото на президента Румен Радев и гласува повторно промените в Закона за здравното осигуряване със 124 гласа "за", 85 - "против" и 3 - "въздържал се".
Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за здравното осигуряване
По този начин се възстановяват лимитите за предоставяне на медицинска помощ и болниците ще продължат да спазват договорените със Здравната каса ограничения с цел овладяване преразходите в бюджета.
Президентът Румен Радев върна миналата седмица за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване,
посочвайки в мотивите си, че промените създават предпоставки за ограничаване на конституционни права на българските граждани - правото на избор за лечение в определено лечебно заведение.
"Измененията на чл. 59 от Закона за здравното осигуряване водят до възстановяване на лимитите при предоставянето на медицинска помощ. Това е мярка, която не само е малко вероятно да доведе до пълноценна реализация на поставената от законодателя цел за по-добро планиране и разходване на средствата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но и по естество представлява необоснована намеса в принципите на здравното осигуряване", се посочва в мотивите на президента.
Разискванията по ветото продължиха близо три часа.
В хода им Маргарита Махаева от "Възраждане" заяви, че това е напълно очаквано вето. Депутатът призна, че действително трябва да се предприемат неотложни мерки и попита, защо вместо да ограничават разходите, не се предприемат мерки за увеличаване на приходите.
Асен Василев от ПП-ДБ отбеляза, че ветото на президента дава шанс още веднъж да се помисли по същество дали тази разпоредба е добра. С тази разпоредба, която беше приета, единственото, което се постига е надлимитната дейност на болниците да не бъдат платени тази година, а да бъде платена след решение на КС, най-вероятно догодина с 10 процента лихва, заяви Василев. Има решение на Конституционния съд (КС), че този текст е противоконституционен, ние просто ще го повторим и догодина ще създадем проблем в размер, който е десет процента по-голям от проблема, който имаме тази година, добави депутатът. По думите му има болници, които "работят на скъпи пътеки", правят огромни количества надлимитна дейност. С това, което вие правите, вие пазите парите на тези болници, обърна се той към депутатите от управляващото мнозинство.
Костадин Ангелов ГЕРБ-СДС отговори като посочи, че категорично не отговоря на истината, че надлимитната дейност се извършва само в частни лечебни заведения. Не основателно е твърдението в мотивите на президента, че оспорената разпоредба е несъвместима с Конституцията на Република България и ще доведе до ограничаване на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ. Действащата разпоредба на чл. 52, ал. 1 от Конституцията еднозначно посочва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, заяви Ангелов. Той посочи, че при изпълнение на своето конституционно задължение за защита на здравето на гражданите, държавата разполага с публичен ресурс, който е по правило ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства. В своето решение номер 2 по конституционно дело номер 12 от 2012 г. КС е приел, че определянето на рамка, в която да се извършва заплащането на медицинските дейности от НЗОК не е противоконституционно, отбеляза Ангелов. Обстоятелството, че медицинската помощ е регулирана от държавата дейност, както е посочил КС в мотивите на решение номер 9 от 2010 г. по конституционно дело номер 4, още веднъж установява принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинска помощ и изключва разбирането, че НЗОК дължи безусловното й заплащане. Следва да се отбележи, че България е една от държавите, която осигурява на своите граждани най-улеснения и бърз достъп до медицинска помощ в ЕС, доказателство, за което е липсата на листа на чакащи, добави той.
Александър Симидчиев от ПП-ДБ отбеляза, че лично той не би подкрепил такова твърдо въвеждане на лимити по средата на годината, когато вече някои от болниците са си направили преразхода и в исторически план догодина по време на договорния процес заради повечето хоспитализации тази година ще поискат още повече пари. Трябва да се намери договорен механизъм, който да не преразходва системата, а да позволи да работи като един хармонично свирещ оркестър, каза той.
Хасан Адемов от АПС попита има ли възможност при увеличаване на обемите да се тръгне към намаляване на цени по определени клинични пътеки, за които има преразход. Това е практика, която съществуваше в Народното събрание, коментира Адемов. По думите му трябва да се търси решение в тази посока. Въпросът е дали ще изберем най-лесния начин, да наложим лимити, които ще ги отмени КС, коментира Адемов. Според мен решението на въпроса е в методика за определяне на цените на клиничните пътеки, защото знаете, че цените са определени от това, коя специалност е имала по-силно лоби в Надзорния съвет, коментира той.
Андрей Чорбанов от ИТН заяви, че това, което може да се направи, е здравната система да работи по най-добрия начин във вида, в който е. Президентът в неговото вето, резонното, което прави е да се съобразява с предишното решение на КС. Тук решаващ е моментът като орган КС какво трябва да съблюдава. КС има за основна роля да синхронизира законодателството с Конституцията. Тук важен момент е дали някой е запитал омбудсмана колко оплаквания има от граждани, че не са получили здравното обслужване заради тези лимитите. Текстовете, които се предлагат, са начин и форма да се контролира това увеличение на преразходите.
