В неделя България избра за държавен глава Илиана Йотова, която досега изпълняваше длъжността президент. С това тя стана първата жена, заемала този пост чрез избори, пише Newsmax. Резултатът укрепва политическите позиции на министър-председателя Румен Радев, чието правителство приближи позициите си с администрацията на президента Доналд Тръмп по ключови въпроси за сигурността, като същевременно все по-често поставя под въпрос някои политики на Европейския съюз.
Според предварителните изборни резултати 62-годишната Йотова води пред либералния си опонент Андрей Гюров. Късно в неделя Гюров призна поражението си, пише NOVA.
Предварителните данни показват, че Йотова е получила между 57% и 58% от гласовете, докато за Гюров са гласували между 39% и 41%.
Изборният резултат е значима победа за Радев, чиято партия „Прогресивна България“ си осигури парламентарно мнозинство през април и подкрепи президентската кампания на Йотова.
Йотова, която преди това заемаше поста вицепрезидент при Радев, пое функциите на държавен глава през януари, след като той подаде оставка, за да се включи в парламентарните избори.
Въпреки че България е член на НАТО и Европейския съюз, Радев води по-независима външна политика – той се противопоставя на някои европейски инициативи, свързани с Украйна, но същевременно поддържа военно сътрудничество с Вашингтон.
През юли правителството на Радев получи одобрение от парламента за използването на българската авиобаза „Безмер“ от американски военни самолети в подкрепа на операциите на САЩ в Близкия изток по време на войната с Иран, съобщи Newsmax.
Разрешението включваше разполагането на до осем американски самолета-цистерни KC-135, 250 военнослужещи и съответното оборудване. Тръмп лично благодари на Радев за разрешението, въпреки възраженията и заплахите от страна на Иран.
Радев определя САЩ като основен съюзник на България в сферата на сигурността, като същевременно критикува определени аспекти от европейския подход към Русия и Украйна.
Президентските избори откроиха разделенията в българското общество по отношение на Русия, Украйна и връзките на страната със западните институции.
Йотова се застъпва за преговори за прекратяване на войната в Украйна, противопоставя се на предоставянето на допълнителна военна помощ за Киев и подкрепя подобряването на отношенията с Москва.
Гюров, който е бил служебен министър-председател, се обявява за по-силна подкрепа за Украйна и по-тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз. Резултатите от първия тур на гласуването на 25 октомври бяха близки – Йотова получи 34,76% от гласовете, а Гюров – 31,95%.
Избирателната активност беше изключително ниска, което подчертава широкото недоволство сред избирателите след години на нестабилни правителства и многократни избори.
България е изправена и пред нарастващи заплахи за сигурността в региона. Според публикации, скорошните атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море са довели до жертви и изчезнали моряци, което поражда опасения относно потенциалното въздействие на войната върху територията на НАТО.
Икономическите трудности, политическата нестабилност и разногласията относно руското влияние доведоха до разделения в страната.
Победата на Йотова би осигурила на Радев политически съюзник в президентската институция и би могла да засили влиянието му върху външната политика на България.
За Вашингтон този резултат би могъл да укрепи сътрудничеството със съюзник от НАТО, заемащ стратегическо положение.
За Европейския съюз резултатът може да повдигне въпроси относно бъдещата позиция на България по отношение на политиките спрямо Русия и Украйна.
