194 700 българи продължават да се осигуряват след навършване на 65-годишна възраст или около 7 на сто от всички над 2,770 млн. осигурени в системата на държавното обществено осигуряване. Това съобщава министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов на депутатски въпрос, съобщи Pariteni.bg.
Групата на заетите над 65-годишна възраст е социално и икономически разнородна. Сред тях има около 160 000, които получават лична пенсия за трудова дейност, но продължават да работят и да се осигуряват. Те са около 5,4 на сто от всички осигурени и почти половината от работещите пенсионери. Средният осигурителен доход на тези хора е мегду 1260 и 1550 лева, а средният размер на пенсията им е около 1250 лева.
Останалите малко под 35000 осигурени лица над 65-годишна възраст не получават лина пенсия за трудова дейност. Те взимат или наследствена пенсия и работят, или не са пенсионери, а продължават да работят, за да натрупат допълнителен осигурителен стаж, като за всяка година отложено пенсиониране получават увеличение от 4% върху бъдещия размер на пенсията. Тази група оказва допълнителен ефект върху приходите на осигурителната система в краткосрочен план, допълва Гуцанов. В дългосрочен план тези хора генерират високи пенсии, но за сметка на по-кратък период на получаване.
Групата на работещите над 65 години включва от една страна висококвалифицирани специалисти, а от друга в нея попадат хора с относително ниски пенсии, които продължават да работят, за да компенсират ограничените си доходи, посочва министърът.
Според нето упражняването на трудова дейност след пенсионна възраст има смесен ефект върху финансовата устойчивост на пенсионната система. От една страна тези хора внасят осигурителни вноски, което повишава приходите в ДОО, от друга при натрупване на допълнителен стаж, отпуснатите пенсии подлежат на преизчисляване, за хората, които нямат отпусната пенсия, т. нар. „тежест на осигурителния стаж“ е в по висок размер – 4 на сто вместо 1,35 на сто. Това води до увеличение на плащания в бъдеще.
